Конституционният съд трябва да се произнесе веднъж завинаги по кои въпроси може и по кои не може да се прави референдум, каза правосъдният министърът Екатерина Захариева пред БНТ.
“Конституционният съд трябва да се произнесе принципно – може ли да има референдуми по бюджетни въпроси, може ли по въпроси, които са от компетенцията на Велико народно събрание”, даде пример тя.
“Добре е да има референдуми, но енергията на хората не трябва да се губи напразно. Те трябва да са сигурни, че въпросите, които са зададени и на които ще отговорят след това, ще намерят реализация на практика”, обясни позицията си министърът.
Не бива да се подвеждат хората, смята Захариева – “Ако въпросът е свързан със задължително Велико народно събрание, а ние нямаме свикано такова, какво правим?”
“Независимо дали една политическа партия е за или не намаляването на народните представители, това е принципен въпрос. Нека да сме внимателни и веднъж завинаги да е ясно”, заключи тя.
Захариева припомни, че депутатите не дадоха подкрепа за част от въпросите, предложени от президента, а след това без дебат одобриха същите казуси в референдума на Слави Трифонов.
Все пак има и разлика между двата референдума от законова гледна точка, обърна внимание бившата съветничка на държавния глава. Единият е иницииран от президента и парламентът може да реши да не го одобри. Когато обаче е иницииран с подписка и са събрани над 400 000 гласа, народните представители за задължени по закон да го подкрепят, независимо дали една партия е за или против.
Захариева обясни още, че според нея държавният глава трябва да може сам да инициира референдуми, защото веки български президент е избран с повече от 400 000 гласа.
Президентът трябва да може сам да инициира референдуми, понеже той е избран пряко от хората, т.е. той е избран с не по-малко от 400 000, но неговите референдуми могат да бъдат отхвърлени, докато тези инициирани с подписка с 400 000 валидни подписа народните представители са длъжни да приемат без възражения, каза Захариева.