Идеята на законодателя за разделянето на медицинските услуги, плащани от здравната каса, в основен и допълнителен пакет е останала неясна поради липсата на критерии, по които ще става делението и е лишена от всякаква правна регламентация. Поради това тя противоречи на конституционния принцип основните обществени отношения, свързани с правото на здравно осигуряване, да бъдат уредени със закон, а не с подзаконова норма. Това се посочва в публикуваното в четвъртък решение на Конституционния съд (КС), с което той отмени текста от Закона за здравното осигуряване, уреждащ разделянето на пакетите с медицински услуги.
Делото беше решено от състав Борис Велчев – председател и членове Цанка Цанкова, Стефка Стоева, Румен Ненков, Кети Маркова, Гроздан Илиев, Марияна Карагьозова, Константин Пенчев, Филип Димитров, Георги Ангелов, Таня Райковска, Анастас Анастасов с 11 срещу един гласа. Единствено Филип Димитров е гласувал “против”.
В особеното си мнение той посочва, че не е работа на КС да коментира хипотетични бъдещи отклонения от конституционните принципи, както и че литературните недостатъци и граматиката на законовата разпоредба не са основание за обявяване на несъответствие с Конституцията.
В мотивите си КС посочва, че “основният закон изрично възлага на Народното събрание уреждането на условията и реда да става със закон, а не с подзаконов нормативен акт и то с наредба на едноличен държавен орган“.
Според съдиите разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване “противоречи на принципа на правовата държава защото е неясна, и не само създава предпоставки за противоречиво правоприлагане, а и дава възможност да се запълва с различно съдържание сега или в бъдеще“.
Съдът смята, че законът не изяснява на каква основа трябва да се направи разграничението между двата пакета и какви са целените последици от него. “Според част от становищата по делото в първия пакет се отделят по-тежките, рисковите състояния на нуждаещите се от лечение осигурени лица, а от това следва по-бързото извършване на съответния вид медицински дейности. Възможно е точно такава да е била идеята на законодателя, но на практика тя е останала лишена от всякаква правна регламентация“, посочва КС.
В същото време се казва, че няма конституционна забрана осигурените граждани с по-сериозни заболявания да ползват медицински дейности с предимство във времето, но “по този въпрос в Закона за здравното осигуряване съществува абсолютна празнота“.
“Не са дадени легални определения на новосъздадените “основен” и “допълнителен” пакети, които да дадат представа какво е същностното им съдържание и каква е разликата между тях. На практика чл. 45, ал. 2 ЗЗО дава само наименованията на новите пакети без уредба на съдържанието им. На законово ниво остава неясно какви ще бъдат последиците за осигурените лица“, казва съдът.
“Не се съдържат разграничителните критерии между двата пакета, не е посочена разликата между тях, в кои случаи осигурените лица ще имат право да ползват дейности от медицинската помощ, включена в “основния” пакет, а в кои случаи ще “попадат” в “допълнителния” пакет, както и по какъв начин и при какви обстоятелства те ще преминават от единия пакет в другия“, се казва в мотивите.
Според КС критериите за разделянето на единния основен пакет на два нови пакета не са изяснени и в дебатите от пленарните заседания на Народното събрание при обсъждане на законопроекта на 18 и 19 март и на 3, 4 и 16 юни 2015г., видно от стенографските дневници.
КС смята, че и подзаконовата уредба не внася достатъчно яснота: “Наредба № 11 от 9.12.2105 г. на министъра на здравеопазването за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК (обн., ДВ, бр. 98 от 15.12.2015 г. и бр. 99 от 16.12.2015 г.), също не съдържа критерии за разделение на медицинските дейности между основния и допълнителния пакети. Единствената посочена разлика е, че дейностите от основния пакет се планират за изпълнение без отлагане във времето, докато дейностите от допълнителния пакет в зависимост от състоянието на пациента по медицинска преценка могат да бъдат планирани за изпълнение или преоценка с отлагане във времето, но не по-късно от два месеца.“
“Съществуващата в закона неяснота относно критериите за разграничение на пакетите и последиците от това, предопределя и непълнотата на уредбата относно финансовото обезпечаване на медицинските дейности и особено за допълнителния пакет. Това води до затруднения на гражданите да се ориентират в уредбата и да упражняват правото си на здравно осигуряване и на изпълнителите на медицинска помощ, които трябва да прилагат пакетите“, посочва съдът.
“Пак в резултат от неяснотата на оспорената разпоредба искането на вносителите и част от становищата съдържат различни мнения и заключения, които изхождат от предположения относно разграничителните критерии между двата пакета медицинска помощ“, казва съдът.
Конституционният съд не споделя становището, че досега пакетът медицинска помощ е уреждан с наредба на министъра на здравеопазването, поради което подходът не е нов и е в съответствие с основния закон.