След няколкочасови совалки в петък, в деловодството на парламента бе внесен компромисния проект за конституционни промени, подкрепен от 180 депутати.
Събирането на подписи до последно се бавеше от народния представител от Реформаторския блок (РБ) Димитър Делчев, излъчен от Движение “България на гражданите” (ДБГ) на вицепремиера Меглена Кунева, тъй като договорените в четвъртък предложения представлявали “отстъпление от радикалната съдебна реформа, която обществото очаква”.
В негово съобщение, разпространено до медиите се казваше, че той ще гласува “по съвест, както е решението на ръководството на ДБГ”.
“Държа на единството, но новият законопроект е в посоката на съдебна реформа, която е недостатъчно радикална и за мен представлява отстъпление от това, което обществото очаква. Това, което подписахме като проект през май, беше отстъпка. Тогава подписах заради единството и консенсуса. Сега подчертавам – това не са радикалните мерки, от които съдебната система има нужда, каза още той като добави също, че като юрист не приема отпадането на явното гласуване и ограничаването на възможността да се сезира Конституционния съд”, заявяваше още Делчев в позицията си.
Въпреки това той се появи малко по-късно в парламента и положи подписа си под компромисния проект, след което той бе внесен от депутати от ГЕРБ в деловодството. Очаква се да няма извънредно заседание на парламента във връзка с обсъждането на въпросния проект, а само извънредно заседание на конституционната комисия.
Самият Делчев пък обяви пред журналистите в кулоарите на парламента, че възнамерява да внесе между първо и второ четене всички останали предложение от първия конституционен проект, които отпаднаха при няколкодневните преговори между ГЕРБ, РБ, ДПС и АБВ тази седмица. По отношение на позицията си, че няма да подкрепи тази поправка в основния закон, той уточни, че просто е искал да даде сигнал на обществото, че не е съгласен с редуцирането на конституционните промени.
“Държа да стане ясно, че това не означава, че ще гласуваме охотно. Ние трябва да бъдем убедени, че наистина се върви към дълбоки съдебни реформи, каквито сме заявили няколкократно”, добави лаконично Делчев.
Освен него в подкрепа на новия проект подписите си положиха всички 83 депутати от ГЕРБ заедно с изключения Здравко Димитров, всички 36 депутати от ДПС, включително и Делян Пеевски, 22 от Реформаторския блок, всички 19 от Патриотичния фронт, 13 от Български демократичен център, независимата Ана Баракова, както и двама от АБВ – Борислав Борисов и Кирил Цочев.
Петият пореден ден, в който парламентарните сили активно договарят подкрепа за конституционните промени, които да дадат началото на съдебната реформа, започна със совалки за събиране на 180 подписа. На този фон от АБВ за пореден път извъртяха позицията си в рамките на по-малко от седмица, заявявайки в петък, че символично щели да подкрепят конституционните промени с един подпис. Както е известно, групите на БСП и “Атака” категорично отказаха да участват в преговорите, подчертавайки, че при никакви условия не биха подкрепили поправката в основния закон. Социалистите така и не изтъкнаха конкретна причина, да не подкрепят началото на съдебната реформа.
“Историческият компромис и триумфът на победилия реформизъм е един обикновен провал”, заяви от трибуната депутатът от БСП Чавдар Георгиев в петък, обръщайки се към управляващите: “Принизихте конституционализма и парламентаризма до прости политически пазарлъци”.
Тезата на “Атака”, изразена от лидера й Волен Сидеров, пък е, че българското общество нямало нужда от съдебна реформа, а от нов Наказателен кодекс, който да направи ефективна борбата с битовата престъпност.
Междувременно парламентарният ден в петък започна с предложение от председателя Цецка Цачева за отпадане на точката, по която депутатите трябваше да подложат на гласуване неорязаната версия на конституционния проект. То бе прието и така парламентът направи първата стъпка към осъществяване на договорения между ГЕРБ, РБ и ДПС план. Въпреки че над 20 неправителствени организации и над 10 западни посланици призоваха преди ден Народното събрание да предприеме “значителни реформи” незабавно.
“Ако днес имаме 180 подписа или дори повече от 160 подписа, това би бил един добър ден за българската демокрация и за всички нас”, коментира ситуацията в кулоарите силовият вицепремиер Румяна Бъчварова, обявявайки, че всичките 84 депутати на ГЕРБ вече са сложили подписите си под новия проект.
Според нея това е изключителна политическа победа на този парламент, защото решението за промяната в конституцията на практика отваря пътя към промяна на съдебната система.
“Имаме проект, около който има политическо съгласие, мислите ли, че това съгласие можеше да го има в предишния парламент, например, как може човек да не бъде удовлетворен от такова решение, още повече като знам колко усилия и колко воля стоят зад това да стигнем дотук”, добави вътрешният министър.
Румяна Бъчварова изрази надежда да бъдем правилно разбрани от Европа, защото интересът към това дали ще има съдебна реформа в България е изключителен. По думите й “всички смятат, че това е единственото условие, за да се получи пълното доверие към държавата ни”.
Вицепремиерът отбеляза, че е благодарила на групата на ДПС, защото депутатите на движението имали “много конструктивна позиция и са показали, че когато става въпрос за национално отговорно решение, могат и като опозиция да го подкрепят”. “Това е добре и за политическия климат, и за политическия живот”, обобщи приповдигнато Бъчварова.
Междувременно лидерът на АБВ Георги Първанов определи поредното извъртане на съпартийците си, като знак, че те оставали “в дебата и в усилията за промяна на конституцията”. По думите му “АБВ ще има един подпис в тази листа, освен ако нещо не се наложи и не достигат един-два подписа, но това вече е въпрос на технология”.
Той каза, че е възможно на първо четене АБВ да гласува “за”. Но със сигурност на второ четене, когато става дума за третия пункт за това разпределение на колегиите, ние ще бъдем против, ако нещо не се случи дотогава, посочи Първанов. Самият факт, че се прави успоредно с подписката питане до Конституционния съд в тази част, идва да покаже, че вносителите не са уверени, че се прави нещо редно, смята лидерът на АБВ.
“Ние сме противници на това “политкомисарите” – тези, които политиците избират в съответните колегии, да доминират или, както е в случая, да имат възможността да блокират прокурорската квота. За мен това не ускорява реформата, по-скоро я задържа”, обясни възраженията си по отношение на разпределението на магистратските и парламентарните квоти в бъдещите две колегии на ВСС – съдийска и прокурорско-следователска.
След края на преговорите в четвъртък партиите, подкрепящи новия конституционен проект, обявиха, че е постигнато съгласие да се запази вариантът, разписан в предложенията на правосъдния министър Христо Иванов – съдийската колегия да бъде доминирана от магистрати, пряко избрани от гилдията в съотношение 8:5 спрямо излъчените от парламента членове, а членовете на прокурорско-следователската да бъдат с пропорции 6:6.
Освен това депутатите договориха новият проект за конституционни промени да разписва отделните колегии в съвета, а не общият пленум, да решават всички кадрови въпроси в съдебната система. Предвижда се и право на Инспектората към ВСС да проверява имотите на магистратите и да ги следи за конфликт на интереси, както и Висшият адвокатски съвет да може да сезира Конституционния съд.