Беден, безработен и необразован – такъв е социалният профил на човека, който изсича българската гора, ако се съди по съдебните дела, приключили с влязла в сила присъда за последните шест години. Това показва проучване на Mediapool на всички 205 окончателни присъди за незаконна сеч, публикувани от българските съдилища от 2009 г. досега. Горската мафия изглежда напълно недосегаема заради нежеланието на държавата да се бори с нея.
Натрупаните от проучването данни показват още огромните проблеми при прокуратурата, съда, експертизите и контролния апарат на изпълнителната власт. Кризата със справедливостта е на всички нива. Съдиите съдят на око и според настроението си, а държавното обвинение докарва до присъда главно бедни и беззащитни хора. За капак, един кубик дърва от един и същи вид може да струва между 30 и 100 лева, според съдебните експерти.
Горските стопанства остават безмълвни свидетели на случващото се, а понякога техни служители са дейни участници в изсичането.
В момент, когато властите анонсират пакет отнови мерки за справяне с незаконната сеч, статистиката откроява безпощадно ясно един добре известен проблем – държавата преследва основно беззащитните социални групи, които секат, защото нямат друг избор за отопление през зимата. Тежката престъпност е оставена да се измъкне почти безнаказано, а борбата с незаконна сеч е огледало на цялостната борба с престъпността у нас.
Много осъдени за дребни неща
На пръв поглед изглежда, че властите са безкомпромисни. Общо 97.5% от делата за незаконна сеч, които достигат до съда, приключват с наказания. Това по удивителен начин повтаря статистиката на прокуратурата на борбата с престъпността изобщо, тъй като сред тези 97.5% има само няколко осъдени за поголовна сеч в стила на т.нар. “дървена мафия“. Те се разминават с твърде леки наказания. Тежките присъди се понасят за дребна сеч.
Подобно явление се наблюдава и при т.нар. “знакови“ дела срещу публични фигури за други престъпления, които се следят и от Европейската комисия.
Какви хора са осъдените за незаконна сеч? По правило безработни. Те са 58.4% от всички наказани. Пенсионерите са други близо 6%. Ниският социален профил се потвърждава и от статистиката за образованието. Общо 79% от тях са с образование до 8 клас, а 1/4 са напълно неграмотни. Те нямат пари за отопление през зимата и не виждат друго решение, освен да си насекат от гората, става ясно от мотивите по делата. Тези хора нямат пари и за свестни адвокати. Много от тях вече са имали сблъсък с правосъдието – осъжданите са 37 процента. На този фон едва шестима дървосекачи и лесничеи (2.5% от всички) са получили присъди за незаконна сеч.
В част от съдебните актове могат да се забележат и недопустими прояви на сегрегиране по етнически признак. При 14 от произнесените присъди (5.6% от всички) от районните съдилища подсъдимите са не само български граждани, но и “роми” или “турци”. В присъда на Ямболския районен съд подсъдим е определен като “циганин“.
Цялото “усилие“ на държавата за борбата с незаконната сеч за последните шест години е довело до 15 ефективни присъди затвор (6.2% от всички), 48 условни присъди (20%), 62 пробации (25.3%) и 114 глоби (47.3%). Има и екзотични наказания – трима души са наказани с порицания, които е трябвало да бъдат излъчени по местната кабелна телевизия или отпечатани в местния вестник.
Финансовото изражение на борбата с незаконна сеч са наложени глоби за 90 980 лв., 6 конфискувани каруци и един ЗИЛ. Парите от глоби няма как да бъдат събрани, защото повечето от наказаните нямат доходи.
Къде се сече според Темида?
Екоорганизациите от години алармират за незаконното изсичане на горите в Странджа, Родопите, Рила, Пирин, Стара планина и Североизточна България. Наказателните дела обаче показват друго. Сече се предимно в области с компактно ромско население и покрай населените места, което напълно изкривява картината на реалността.
Най-много дела за незаконна сеч са образувани в съдебните окръзи на Пазарджик и Монтана. Рекордьор е районният съд в Берковица (окръг Монтана), който е приключил 25 дела за незаконна сеч през последните шест години. Повечето дела са за няколко кубика дърва за битови нужди.
Поради голямата разлика в оценките на стойността на дървесината, Mediapool се свърза с окръжната прокуратура в Монтана, за да пита къде работят вещите лица, които се използват за решаването на тези дела. Оказа се, че към Окръжния съд в Монтана няма нито един такъв експерт. Последният такъв е бил изгонен преди време заради некомпетентност.
В същото време няма нито един публикуван окончателен съдебен акт за сеч в Югозападна България, показва електронната система на Висшия съдебен съвет. Това отразява борбата с незаконната сеч в Рила и Пирин. За сеч в Странджа има точно едно приключило дело за последните шест години. В Смолян няма нито едно дело, а в района на Кърджали са едва седем за дребни прегрешения. От статистиката излиза, че гората се сече само от бедните българи и роми.
В края на септември миналата година природозащитната организация WWF-България излезе с доклад, според който една четвърт от дърводобива в България е незаконен. Данните на организацията сочат, че става дума за генерирани от сивия сектор в горското стопанство приходи от над 100 милиона лева годишно. Ако се съди по наказателното преследване на незаконната сеч, такъв проблем изобщо не съществува.
Справедливост ли? Не, няма.
Липсата на наказания за дървената мафия е само един щрих в цялата картина. По-големият проблем е липсата на справедливост в българския съд. Един от примерите за това са две решения на районния съд в Белоградчик за незаконна сеч от една и съща година. Профилът на подсъдимите е напълно еднакъв – безработен с основно образование и осъждан. Хванати са с по 2 кубика дърва, оценени на 100 лева. В единия случай наказанието е пробация за 6 месеца, а в другия – една година затвор при първоначален “строг“ режим.
Има и случаи, в който един и същи съдия забравя собствената си практика. Така съдия Маргарита Димитрова от Левски налага глоба от 1000 лева за 1 кубик дърва, а после 6 месеца пробация на друг човек за същото. После за три кубика съдийката дава глоба от 300 лева. Но тя не е единствената, защото по делата за незаконна сеч цари истински хаос, а инстанционният контрол не работи. За 4 кубика дърва в Пазарджик някой получава затвор от година и два месеца ефективно, а пак в Левски друг за същото количество плаща глоба от 100 лева.
Така във Варна трима са заловени за сеч на 12 плътни кубически метра дървесина. Двама от тях са лесничеи. Този, който не е лесничей, получава две години условно. Горските се разминават с по една. Година по-късно в Пазарджик безработен и осъждан получава година и половина затвор ефективно за 3 пространствени кубика дърва. По същото време в Габрово нарушител със същия профил получава 1.5 години пробация за сеч на 39.5 плътни кубически метри дървесина. Това е близо 30 пъти повече.
Най-честото наказания за сеч на дървесина от 1-2 кубика все пак е глоба, макар глобите изглежда да варират според настроението на съдиите между 50 и 1000 лева за едни и същи случаи. Има и изключения. В двора на гражданка, окачествена като “ромка“, са намерени 0.4 кубика немаркирани дърва. Тя е осъдена на пробация от 6 месеца. Подобен случай има и в Генерал Тошево. За сметка на това управителят на фирма “Евролес“ – Габрово, който е хванат да превозва с камиона си 15 цели букови трупи на стойност 1507 лева, получава…същото.
Най-тежката присъда е за 3 кубика дърва
Варненският районен съд има уникална практика по тези дела. Първо съдът произнася най-тежката изобщо присъда за незаконна сеч. Тя е 2 и половина години затвор ефективно при “строг“ режим за 3 кубика дъбови дърва за огрев. После двама други са осъдени за абсолютно същото нарушение на по 150 лева глоба. И двете присъди са потвърдени.
На този фон идват и малкото случаи, които донякъде се припокриват с мащабите на т.нар. “дървена мафия“. Съуправителят на фирма “Стобог“ от Велинград е разпоредил на своите работници да отсекат 53 дървета незаконно от близката гора. Произнесената присъда е условна, но той все пак е трябвало да влезе в затвора, защото скоро преди това е бил осъждан условно по друго дело.
В Асеновград дървосекач във фирма “Окай 2005” отсича близо 65 кубика бял бор и 4 кубика бук незаконно. Оценката на дървесината е 7735 лева, а присъдата е четири месеца условно и глоба от 1000 лева. Други осъдени по този случай няма. В Попово лицензиран лесовъд отсича една малка гора. Това са 486 дървета, равняващи се на 93 пространствени кубически метра дърва за огрев. Присъдата е 1 година условно и 2000 лева глоба.
Няма как в един текст да се изброят всички казуси, които доказват хаотичното и несправедливо правораздаване. Случаите са много и еднотипни, а присъдите – изключително разнообразни. Впечатлението, което остава, е, че всичко зависи от това кой е изправен пред съда. Затова не буди учудване, че най-тежкият случай на незаконно изсичане на българската гора, стигнал до съда, приключва с оправдателна присъда. Делото се води в Котел, а целият държавен и общински апарат прави всичко по силите си да не накаже наглата сеч на гората над града. Държавата като цяло предпочита да дири трупчетата в мазите на бедните хора.