Ръководителят на Следствения отдел към Софийската градска прокуратура – Петьо Петров, известен с цветистото си прозвище в гилдията “Еврото”, е отстранен от поста по заповед на градския прокурор Христо Динев, издадена във вторник, съобщиха от държавното обвинение.
Това става факт само няколко часа, след като Върховният касационен съд (ВКС) се произнесе окончателно по шумното корупционно дело срещу бившия военен министър Николай Цонев, съдия Петър Сантиров и финансиста, оправдавайки ги по обвиненията им за даване на подкуп от 20 000 евро на Петров.
Подобно на първите две инстанции, разгледали казуса, и ВКС категорично заключи в мотивите си по делото, че следователят е извършил провокация към подкуп, за която Наказателният кодекс (НК) предвижда до 3 години затвор.
Петров сам е подал заявление за освобождаване от ръководната длъжност, в което настоява пред главния прокурор Сотир Цацаров да бъде извършена “пълна проверка, която да изясни всички факти и обстоятелства по случая и действията на абсолютно всички длъжностни лица от всички посочени в решението институции – МВР, ДАНС, прокуратура, без оглед и значение на длъжностите, които са заемали към онзи момент, както и понастоящем”.
Въпросната проверка вече е разпоредена на обвинители от Върховната касационна прокуратура, допълват от държавното обвинение с уточнението, че ангажиментите на Петров временно ще бъдат поети от един от заместниците на Христо Динев.
Засега липсва информация дали срещу Петров ще бъдат предприети по-сериозни действия, свързани с привличането му към наказателна отговорност, но това изглежда повече от логично, предвид категоричното становище на три поредни съдебни инстанции, че “под ръководството на лица от службите за сигурност, полицията и държавното обвинение” е извършил “емблематичен пример за полицейска провокация”.
Както е известно, Пепи Еврото влезе в ролята на агент под прикритие по разследването срещу Цонев, Сантиров и Попов, записвайки последните двама със специални разузнавателни средства (СРС), докато им обяснява, че може да влияе на хода на разследване срещу ексминистъра, свързано със закупуването на армейска комуникационна система “Странджа 2”.
Именно това бе и обвинителната теза – че Цонев е дал 20 000 евро на Петров, чрез посредничеството на Сантиров и Попов, за да саботира следователят въпросното дело “Странджа 2”. Прокуратурата обаче така и не изясни защо му е било на бившия военен министър да прави това, след като по този случай никога не е имал качеството на обвиняем.
Макар че ролята на Петров по делото срещу Цонев, Сантиров и Попов изцяло се вписваше в профила на агент под прикритие, надлежно разрешение за това липсва. Всъщност, действията на следователя по този казуса недвусмислено бяха свързани с редица странни обстоятелства, граничещи със закононарушения, които в крайна сметка се оказа, че според съда са довели до откровена провокация към подкуп.
По време на разглеждането на делото на първа инстанция стана ясно, че Петьо Петров е станал наблюдаващ случая “Странджа 2” без да е бил включван в иначе задължителната система за случайно разпределение на делата в Националната следствена служба (НСлС), която още през юли бе разпределила казуса на колегата му Таня Георгиева.
Това обаче е било заобиколено от тогавашния шеф на отдел “Трети” в службата – Ангел Александров, който командировал Петров, позовавайки се на заповед на бившия главен прокурор Борис Велчев. Въпросната заповед пък бе издадена по личното настояване на самия Александров, тъй като именно Еврото му бил необходим, за да работи по “Странджа 2”.
Цялата тази хронология на събитията се бе развила месеци преди арестите на Цонев, Сантиров и Попов, както и в директно нарушение на практиката на ВКС, според чието решение от 2009 г. командироването на конкретен магистрат по конкретно дело е незаконно.
Впоследствие започва същинската работа на Петров, който инициира първоначалните разговори със съдия Сантиров, а впоследствие сам предлага като посредник между него и Цонев да бъде използван бившият главен секретар на финансовото министерство Тенчо Попов, на когото ексминистърът имал доверие. В крайна сметка Петров се оказа и човекът, който е определил размера на подкупа.