Висшият съд на Лондон постанови в четвъртък, че британският министър-председател Тереза Мей не може да задейства процедурата за напускане на Европейския съюз без одобрението на парламента, предадоха информационните агенции.
Магистратите са отсъдили в полза на ищците, което означава, че депутатите ще трябва да гласуват “за” или “против” Брекзит, което на теория означава, че те могат да откажат да приложат на практика резултата от референдума, проведен в кралството през юни.
Същевременно съдът разреши на правителството да обжалва решението пред Върховния съд, който ще разгледа въпроса между 5 и 8 декември.
Министърът на международната търговия Лиъм Фокс заяви, че правителството е разочаровано от решението на Висшия съд.
“Правителството е разочаровано от решението на съда. Страната гласува за излизане от ЕС на референдум, одобрен с нормативни актове на парламента. Правителството е решено да уважава резултата от референдума”, каза той.
“Това постановление повдига важен и сложен правен въпрос и е правилно внимателно да обмислим нещата, преди да решим как да действаме”, заяви Фокс.
Делото във висшия съд в Лондон се смята за най-важният конституционен казус, възникнал пред сегашното поколение във Великобритания, отбелязва Асошиейтед прес. Същността на проблема е в баланса на властта между парламента и правителството.
За формалното начало на процеса на отделяне е необходимо правителството да активира член 50 от Лисабонския договор. Тогава ще започне да тече двугодишен срок, в рамките на който Великобритания ще трябва да се договори с останалите 27 държави-членки по условията за напускането и бъдещите отношения.
Премиерът Тереза Мей бе обявила, че до 31 март ще задейства процедурата и ще започне преговори с ЕС за излизане от общността. Тя разчита на кралски прерогатив, който позволява на правителството да прекрати участието на страната в международни договори.
Министър-председателят иска да използва кралския прерогатив, за да задейства процедурата за излизане от ЕС. Прерогативът дава правни привилегии на правителството от името на суверена, като позволява да се вземат решения без гласуване в парламента. Той се отнася за важни и основни въпроси като обявяване на война, издаване на паспорти и преговори по международни договори.
Мей възложи на главния прокурор Джереми Райт да отговаря за правния екип, който води съдебната битка срещу подадения иск.
Плановете на правителството за Брекзит бяха оспорени по съдебен път от ищци, които настояват, че излизането от ЕС ще премахне права, включително свободното движение в общността, и твърдят, че това не може да стане без одобрението на британския парламент.
Трима висши съдии постановиха, че “правителството няма властта по силата на кралския прерогатив” да започне преговори за излизане от ЕС.
Преди референдума мнозинството депутати агитираха британците да гласуват “за“ оставане в ЕС.
Решението за “развод” може да се промени и след като се задейства член 50
Великобритания все още може да промени намерението си да напусне ЕС и след като задейства формалната процедура за преговори за “развод” с Евросъюза, каза междувременно пред Би Би Си човекът, който е формулирал прословутия член 50 на Лисабонския договор, цитиран от Ройтерс.
Според бившия британски посланик в ЕС Джон Кер, който е автор на въпросния член 50, Великобритания “може да промени намерението си в хода на процедурата”.
“В този период, ако една страна реши, че в крайна сметка не иска да напусне ЕС, всеки ще се ядосва, че това е загуба на време, каза той. Те могат да се опитат да изтръгнат някаква политическа цена, но юридически не могат да ни накарат насила да напуснем.”
И двете страни по делото в лондонския съд – ищците и правителството, твърдят, че процедурата е необратима, щом веднъж е задействана.
Главният прокурор Джереми Райт, който е и главен адвокат на правителството, каза пред лондонския съд миналия месец, че уведомлението за задействане на член 50 – вероятно във вид на писмо от Мей – е необратимо. Fт казаното по Би Би Си от Кер, който е и съветник на шотландското правителство, обаче следва, че член 50 не е необратим. Това означава, че ако той бъде задействан, преговорите за излизане от ЕС могат да се водят по много по-различен начин.
Кер настоява, че или парламентът, или обществото – чрез избори или чрез втори референдум – трябва да се произнесат отново по решението за напускане на ЕС в срок от 12 до 18 месеца. Той добави, че ако Шотландия гласува за независимост, тя вероятно ще получи доста бързо членство в ЕС.
Британският външен министър Борис Джонсън, известен като един от най-страстните привърженици на Брекзита, днес направи доста смущаващо изявление, предаде Ройтерс. На церемония по връчване на наградата на в. “Спектейтър” “Парламентарист на годината” на бившия финансов министър Джордж Озбърн, Джонсън сравни британското напускане на ЕС с потъването на злополучния пътнически кораб “Титаник” през 1912 г. Той каза, че Брекзит ще бъде “титаничен успех”. Думите му, чиято интерпретация е твърде неясна, бяха посрещнати с изненада. Изглежда затова той побърза да се поправи, като каза, че “ние ще превърнем Брекзита в колосален успех”.