Министерският съвет (МС) прие в сряда проекта за антикорупционен закон (т.нар. Закон “Кунева”) и го прати в парламента, който ще има възможност да поправи основните му недостатъци.
Проектът отнесе множество критики от най-високо ниво. Върховният касационен съд (ВКС) излезе с позиция, че неяснотите в закона са предпоставка за “произвол, популизъм и политически атаки” . Върховните съдии критикуваха въвеждането на анонимни сигнали срещу държавници и политици като възможност за развихряне на “лов на вещици”. Преди това неправителствената организация Програма “Достъп до информация” предупреди, че новият закон ще скрие имуществото на близо 100 000 чиновници .
Отговорът на Меглена Кунева и съпартийците ѝ от ДБГ беше в стил “Който е срещу закона, той е срещу борбата с корупцията”.
Министерският съвет обосновава приемането на закона с обединяването на четири съществуващи досега структури – част от Сметната палата, БОРКОР, Комисията за конфискация и Комисията за конфликта на интереси.
“По този начин се създава необходимата връзка между функциите по проверка на имуществените декларации, установяването на конфликт на интереси, отнемането на незаконно придобито имущество и изготвянето на тази основа на анализи за оценка на риска”, се казва в съобщението на Министерския съвет.
Един от проблемите е, че това сливане се прави “на сляпо”, тъй като няма оценка за ефективността на досегашните органи. С новия закон ще се създаде една свръховластена институция – Антикорупционно бюро. След разрешение на съда то ще получава достъп до данни, които са банкова, застрахователна и данъчна тайна, както и до Централния кредитен регистър. Целта е да се разкрива евентуално “корупционно поведение” по върховете на властта, което е и едно от твърде неясните понятия в закона.
МС напомня, че приемането на този закон се оценява като “ключов тест” за България в последния доклад на Европейската комисия.
Върховните съдии обясняват, че не са против по принцип приемането на такъв закон, а искат той да не бъде разположен само в полето на “кухите процедури” . Те дават за пример редица “кухи” производства, които се водят сега от Комисията за конфискация. Много от тези производства не водят до конфискация на имущество, а до репресия спрямо гражданите, които после получават право да съдят държавата за засегнати права.