Висшият съдебен съвет да се раздели на две колегии – съдийска и прокурорска, а мандатът му да бъде три или четири вместо пет години. Те ще решават съответните кадрови въпроси на съда и прокуратурата, а общо събрание, наречено Пленум на Висшия съдебен съвет, ще се занимава с генералните за съдебната система въпроси. Това предвиждат част от текстовете за изменение на конституцията, които са изработени по поръчка на Министерския съвет и са раздадени на парламентарните групи в Народното събрание. До 10 дни те трябва да се съберат и да решат кога да сформират комисия за ремонт на основния закон.
Според документа, с който Mediapool разполага, съдийската колегия ще има тринайсет членове и включва председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, шестима членове, избрани от Общото събрание на съдиите, и петима членове, избрани от Народното събрание. Така съдийската квота ще има превес над политическата.
За сметка на това в прокурорската колегия ще е точно обратното. Тя ще има дванайсет членове, в това число главният прокурор, четирима членове, избрани от Общото събрание на прокурорите, един избран от Общото събрание на следователите, и шестима членове, избрани от Народното събрание.
Заедно с Висшия съдебен съвет на две ще бъде разделен и Инспекторатът към него. Шестима от 10-те инспектори ще проверяват съда, а четирима – прокуратурата. Главният съдебен инспектор се предвижда да е юрист с висок морал и професионализъм и стаж 15 години, от които 10 като съдия.
Според проекта за промени парламентът трябва да осъществява контрол върху прокуратурата. Въвеждането на специална отчетна процедура за главния прокурор пред Народното събрание е стъпка към налагане на някакъв минимален външен контрол върху дейността му. Предвижда се веднъж годишно обвинител №1 да е задължен да отговаря пред Народното събрание за своите действия.
В момента Сотир Цацаров също е длъжен да вкарва годишен отчетен доклад в парламента, но отговарянето на депутатскит въпроси е с пожелателен характер. Сега депутатите на практика нямат механизми да търсят отговорност от главния прокурор за действията му.
Обмисляните промени са изработени миналата седмица по искане на Министерския съвет. В края ѝ от парламентарната група на ГЕРБ са ги раздали на своите колеги в парламента, за да подготвят свои становища по проекта.
Консултации в началото на май
В сряда на председателски съвет в Народното събрание опозиция и управляващи са се договорили на 8 май всяка партия да излъчи по двама свои представители и на съвместна среща те да се уточнят кога ще бъде създадена комисия, която да подготви промените в основния закон.
Въпросителните пред подобен парламентарен орган обаче все още са много повече от яснотата около него. По неофициална информация от ГЕРБ все още не са договорили подкрепа за текстовете. “БСП може и да не ни подкрепят, ДПС също може и да не ни подкрепят и това до известна степен обезсмисля усилието”, обясниха депутати от партията.
Палеатив или начало на реформа
Според тях обаче е възможно Движението за права и свободи да подкрепи текстовете. Други източници пък твърдят, че подкрепата на ДПС вече е уговорена, тъй като ГЕРБ и движението са постигнали консенсус да не се посяга върху правомощията на главния прокурор. “Разменната монета за имитация на реформа и прилагането на някакви уж гръмки, но инак палеативни мерки, всъщност, е запазването мощта на главния обвинител”, твърдят запознати.
На сходна позиция са и представителите на Реформаторския блок, според които, за да започне изобщо някакво движение по съдебната реформа е необходим “голям политически компромис с правомощията на Сотир Цацаров и неговите наследници на поста”.
Условният срок, който представители на управляващите си определят за подготовка на окончателни текстове за промени в конституцията, е три месеца. Текстовете трябва да бъдат разгледани не както обикновено на две четения, а на три, затова и партиите смятат, че необходимото им време ще бъде по-дълго.
“Времетраенето на комисията обаче далеч не е гаранция, че ще има някакъв положителен резултат”, застраховат се предварително част от управляващите. Според други техни представители пък мерките са твърде безобидни, за да не бъдат приети.
В средата на април министър-председателят Бойко Борисов изненадващо даде зелена светлина за промяна на конституцията с декларацията, че това ще доведе до реална съдебната реформа. На пресконференция с вицепремиера Румяна Бъчварова и правосъдния министър Христо Иванов той обяви намеренията за ремонт на основния закон. Тогава обаче стана ясно, че идеята не е консултирана с опозицията в парламента, чиято подкрепа е необходима при гласуването на промени в конституцията.
Седмица по-късно, при откриването на новата пленарна сесия, пред парламента Цветан Цветанов обяви, че ГЕРБ иска сформирането на комисия, която да изработи текстове и стратегия за действие.