Квесторите на затворената “Корпоративна търговска банка” (КТБ) отхвърлиха обвиненията, че не се грижат добре за опазването на активите ѝ. Назначените от Българската народна банка (БНБ) Елена Костадинчева и Станислав Лютов обявиха в петък в писмо до медиите, че не са позволявали никакви сделки с имущество на банката и не са нарушавали законовата забрана за прихващания в следствие на цесии (придобиване на депозити в банката).
В последните дни квесторите бяха пряко и индиректно обвинени от управляващи и опозиция, че позволяват “разграбването” на банката с отнет лиценз, чиито активи се стопиха до 1.84 млрд. лв. Една от основните причини за това са одобрени от квесторите отписвания на кредити с прихващане на депозити. Затова всички политически партии се обединиха около предложение на правителството за спешни законови промени.
Идеята е квесторите, които са назначени от БНБ, да бъдат заменени с временни синдици, които ще се посочат от Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Те ще управляват, докато съдът обяви официално банката в несъстоятелност и бъде назначен постоянен синдик. Очакванията са, че временните синдици ще преразгледат и някои от прихващанията, разрешени от квесторите, които са довели до рязко намаляване на активите на банката.
Във връзка с това Костадинчева и Лютов заявяват, че не са извършвали никакви “разпоредителни действия с имущество на банката”. “Не са разглеждани цесии на вземания срещу банката (депозити – б. а.), постъпили в деловодството на банката след 6 ноември 2014 г. – деня на отнемане на лиценза й”, твърдят те. Квесторите допълват, че не са одобрявали искания за прихващания в следствие на цесии, постъпили след влизането в сила на промените за забрана на такива прихващания т. е. след 28 ноември 2014г.
“Обръщаме внимание, че квесторите на КТБ не могат да извършват действия на разпореждане с имуществото на банката, поради наложените по искане на БНБ предварителни обезпечителни мерки, а именно – общ запор и възбрана върху цялото имущество на банката съгласно определение по делото за откриване на производство по несъстоятелност”, пише още в съобщението. В него се казва още, че сделки с имуществото на банката не може да има и заради изричната законова забрана за такива действия. Те цитират закона, според който могат да правят само “обичайни разноски, насочени към запазване и управление на имуществото на банката”.
“Квесторите на банката са на разположение за всякакъв вид проверки от оторизираните за това органи и изразяват пълна готовност за съдействие във връзка с такива проверки”, заявяват Костадинчева и Лютов.
Временния синдик, който ще бъде назначен в КТБ, ще контролира прихващанията в банката, обясни по-рано през деня председателят на парламентарната комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова. Според нея в настъпилото в КТБ безвремие никой не контролира сделките на квесторите, а активите се топят.
С намаляването активите на КТБ, намаляват и шансовете на кредиторите, а и на Фонда за гарантиране на влоговете да обезпечат парите си, каза Менда Стоянова.
“В доклада на четирите компании беше посочено, че от всичките активи на банката, добрите са около 1.8–2 млрд. лв. Сега половината от тях вече ги няма”, допълни тя.
“Ако се правят прихващания, е ясно че квесторите са разрешавали такива, те се правят с добри активи. Един синдик има право да се намеси, дори да иска съдебни дела за тези прихващания, а квесторът няма право”, обясни тя.
“Обезпечените кредитори си получиха парите, но там на тяхно място застана държавата и фонда, които извадиха 3 млрд. и половина и ги платиха. Точно тези кредитори, които не са обезпечени, и имат сериозни влогове в КТБ, точно те се опитват по един или друг начин, чрез прихващане, което квесторите разрешават, да предредят фонда за гарантиране на влоговете, респективно държавата, да предредят всички останали по-малки кредитори, които нямат възможности за добри адвокати”, смята Стоянова.
Банковият надзор се е провали в казуса КТБ, а може би той се проваля и в други случаи, за които не знаем, заяви тя.
“Никой не е престанал да иска оставката на управителя на БНБ Иван Искров. Негово морално задължение е да си я подаде. Не съм съгласна той да поставя с писмо условия на парламента, че ще подаде оставка, когато парламентът е готов да избере нов управител на БНБ. Той носи отговорност за това, че в неговия мандат четвъртата по големина банка е в несъстоятелност – нещо, което те ни уверяваха, че не може да се случи в България”, каза Стоянова.
Тя съобщи още, че от Централната банка са потвърдили в писмо до парламента, че изпълняващата длъжността подуправител на БНБ Нели Кордовска е изтеглила парите си в КТБ часове преди официалното затваряне на банката и то след края на работното време на банката.
Кордовска изтегли 64 195 евро на 19 юни 2014 г. – ден преди БНБ официално да обяви, че поставя КТБ под специален надзор. Два дни преди Кордовска да изтегли парите си, централната банка публикува съобщение, в което успокои, че банковата система, включително и КТБ, “е с висока ликвидност и капиталова адекватност и функционира нормално”. Информацията за това, включително и документа, беше публикувана в началото на февруари, но БНБ упорито мълчеше по случая и отказваше отговор въпреки запитванията на медиите.
В деня, в който е изтеглила средствата си от КТБ, Кордовска вече е изпълнявала длъжността подуправител на БНБ, ръководещ “Банков надзор”, което пораждаше съмнения за използване на вътрешна информация и конфликт на интереси.
“Убедена съм, че ги е изтеглила законно, но е имала вътрешна информация. Ръководството на БНБ е знаело какво става с КТБ. И други в това ръководство са имали влогове, но не са ги изтеглили. Тя е успяла да спаси парите си, а те чакат”, възмути се Стоянова.
Междувременно в петък се провежда поредна среща между представители на политическите партии в парламента и Министерството на финансите, на която се уточняват промените в Закона за банковата несъстоятелност, които да позволят на Фонда за гарантиране на влоговете да вземе бързо чрез синдик контрола над КТБ от квесторите и БНБ.
Казусът “КТБ” предизвика и още една законодателна инициатива. Депутати от управляващите партии внесоха поправки в Закона за независимия финансов одит. Измененията предвиждат решенията на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори за отнемане на правото за извършване на финансов одит на специализираните компании и за отнемане на правото на работа на одиторите да се вземат с публично гласуване. Предлага се това да става с обикновено мнозинство.
Измененията са провокирани от гласуването на членовете на комисията по предложението за отнемане на лиценза на одиторската компания “КПМГ България” заради пропуските й при заверката на годишните финансови отчети на КТБ. Трима от членовете на комисията гласуваха против отнемането на разрешителното, а двама бяха “за”. Така компанията получи по-леко наказание – глоба за общо 100 000 лв. Санкции за общо същата сума имаше и за двамата одитори на КТБ. Това предизвика недоволството на ГЕРБ, които заявиха, че “КПМГ България” трябвало да остане без лиценз и обявиха, че ще предложат законови промени заради случая.