Правосъдното министерство ще оттегли предложението за поправка в Наказателния кодекс (НК), с която трябваше да се криминализира дискриминацията и насаждането на омраза, основани на политическа принадлежност. Това съобщи в сряда правосъдният министър Христо Иванов. Той обясни, че текстът ще бъде прецизиран и внесен за разглеждане отново.
“Считайте технически, че това предложение, в тази версия е оттеглено. Продължава дискусията по него с работната група, ще търсим вариант за по-прецизно предложение”, обясни министърът.
До решението се стигна след критики на правозащитници, че поправките в НК могат да създадат риск от цензура в медиите и политическа саморазправа с неудобни за прокуратурата медии. Правосъдният министър обясни, че целта на промените не е била да се преследва политическата реч в един нормален демократичен дебат, а да се криминализира пропагандата и възхваляването на терористични действия.
“Но тъй като има толкова сериозна реакция по тази редакция, аз имам днес среща с работната група и ще търсим по-прецизна редакция, която наистина да не оставя никакви съмнения, че е възможно да се интерпретира по друг начин”, обясни Иванов.
Идеята на министерството бе да се криминализира проповядването и подбуждането към дискриминация, насилие или омраза, основани на политическата принадлежност на хората.
Сега съществуващият чл. 162 ал. 1 от Наказателния кодекс гласи, че медиите нямат право да проповядват или подбуждат дискриминация, насилие или омраза, основани на раса, народност или етническа принадлежност. Наказанието е затвор от една до четири години и глоба от 5 хиляди до 10 хиляди лева. Министерството искаше към списъка да се добави “политическата принадлежност”. Това обаче би дало възможност на прокуратурата да разследва отделни журналисти или цели медии, ако сметне, че техни публикации дискриминират някого.
В мотивите на Министерството на правосъдието се казва, че промяната ще предотврати пропагандата към “престъпни посегателства на религиозна или политическа основа”.
Адвокат Михаил Екимджиев коментира пред вестник “Сега“, че подобен текст може да доведе най-малкото до цензура или автоцензура заради страх от наказание. Според него поправката може да е вредна за политическите дебати като цяло.
“Всеки политик може да каже: Вие ме критикувате не защото съм некадърен, а защото принадлежа към еди-коя си политическа партия”, обясни той. Според правозащитника този текст може да се използва и за саморазправа с политически опоненти. Депутатите имат имунитет и не могат да бъдат преследвани заради изказванията си. Поради това острието на този текст ще падне върху журналистите, смята Екимдижиев.
Автор на поправката бе работна група към Министерството на правосъдието, в която участват прокурори, съдии и членове на Висшия съдебен съвет.
Преди ден заместник-министърът на правосъдието Петко Петков обясни, че при изработването на текста в министерството са се ръководили от това, че хората трябва да бъдат толерантни един спрямо друг както по повод на тяхната раса, народност или етнос, така и въз основа на политическата им принадлежност.
Министерството обаче реши да оттегли текста, след като в сряда срещу него се обявиха и от Българския хелзински комитет.