Това е първият документ в английската история, който ограничава кралската власт и представлява началото на демократичното конституционно право. С Магна Харта започва процес, довел до началото на конституционата монархия в Англия.
Актът е подписан от английския крал Джон Безземни. С него се гарантират и защитават правата и интересите на феодалната аристокрация, бароните и гражданите от действията на представителите на кралската власт.
Подписването на Магна харта става в резултат на поражението на краля в борбата с въстанието на бароните, които били недоволни от нарастването на кралската власт. Във въстанието участвали и други слоеве на обществото – рицари и граждани, възпротивили се главно на увеличението на налозите и неудачната вътрешна политика, водена от краля.
По своята същност хартата представлява договор на краля с опозицията и гарантира съблюдаване на определени права и привилегии на свободните съсловия: църквата, бароните и търговците. Тя е част от традицията на феодални договори, с които кралят дава права и привилегии на феодалите си.
Любопитен факт е, че Великата харта била анулирана от Джон Безземни още в годината, в която била подписана. Впоследствие обаче документът бил потвърден от кралете Хенри III, Едуард I и Едуард II. Великата харта била почти забравена през 15 и 16 в., но изиграла значителна роля в Английската буржоазна революция, когато е използвана от парламентарната опозиция, за да обоснове правото да се контролират действията на краля.