“Ние сме заинтересовани от добри отношения с южните ни съседи, но цената на заплахата от това, което може да ни се случи, може би не трябва да бъде цената на това, което ни се причинява и държавата не може да гледа безучастно”.
Така със завидна яснота главният прокурор обясни, цитиран от БТА в петък, сложната диалектика на отношенията с Турция преди парламентарните избори в България и защо “трябва да отчитаме международната ситуация и мястото, на което географски се намираме”. Въпреки че “резултатът от изборите трябва да бъде плод на свободната воля и гласуване на българските граждани” и “изборите не могат да бъдат решени и няма да се позволи да бъдат решени с външна намеса”.
Силата на прозрението му е сравнима само с философската мощ в изказа на почетния председател на ДПС Ахмед Доган от снощното му писмо по сходна тема:
“…И всеки опит за назидание, или за претенция към моята държава – като “бивша територия”, засяга моето национално самосъзнание и визията ми за бъдещето. Никой не може да си припише права за подобно мислене и поведение!!! Ако подобна претенция е право на по-силния, историята ни учи, че ранглистата не е константна величина. Защото тя самата поражда собственото си отрицание в лицето на стената на плача, но впоследствие и на Заедността като противодействие на причината…”