Министърът на правосъдието Христо Иванов заяви, че той и вицепремиерът Меглена Кунева с все по-голям ентусиазъм гледат към румънския опит за създаване на специализирана антикорупционнна институция. Предвижда се голям пакет от антикорупционни мерки за изчистването на самата съдебна система – създаване на “куче-пазач” – институция, която да прави проверки на имуществото, на начина на живот на съдии и прокурори, да задава въпросите, които не се задават, каза министърът във вторник на деветата годишна среща между правителството и бизнеса.
В съдебната система има “организирани корупционни групи”, които дългогодишно упражняват корупция, които продават резултатите от делата и които поставят все по-големи части от системата под свой контрол, поясни той. “Тези корупционни мрежи имат лукса с години да се задълбочават”, добави Иванов и заяви, че така се губи човешки ресурс и не винаги най-добрите са тези, които израстват нагоре в системата.
Според него доброто управление на правосъдието минава през изчистването на въпросната корупция, което може да стане с независим орган – “куче-пазач”.
“Стана неприлично да си противник на съдебната реформа”, обобщи той нагласите към предложената от него стратегия, която предстои да се обсъжда в парламента. Той е оптимист за реформата, чийто “най-важен ресурс”, по думите му, са хората от съдебната система, които, поемайки риск, говорят за проблемите и са готови да се конфронтират със силните на деня – Висшия съдебен съвет и ръководството си.
Христо Иванов отбеляза, че е необходимо да се преструктурира “мозъкът на системата” – ВСС, който “очевидно не работи добре”.
Става дума за структурна промяна, а не за замяна на един човек с друг, уточни той.
Министърът отбеляза като позитивен факта, че прокуратурата е започнала да говори за реформа, защото “преди имаше случаи, които можеха да те арестуват, ако говориш за нея”. Тази трансформация е важна, каза Иванов, защото до този момент всяка идея за реформа завършвала с въпроса “а какво мисли главният прокурор за това?”.
Президентът: Реформите да започнат сега, няма оправдание за отлагане
Реформата в съдебната система бе сред акцентите и в изявлението на президента Росен Плевнелиев, който направи специално обръщение към участниците в срещата.
Той изтъкна, че 2015 г. трябва да е година на действието, на реформи и модернизация. Няма да има никакво оправдание, ако българският политически елит вместо да избере реформите и “ударното” усвояване на еврофондовете, избере “някакви други политически сметки на дребно”.
Плевнелиев посочи, че през 2015 г. имаме шанса да придвижим напред забавени реформи в съдебната система, здравеопазването, енергетиката, образованието,административната, водната, пенсионната, в сектор “Сигурност”. Ако тези реформи бъдат отложени, икономиката няма да може скоро да разгърне потенциала си, предупреди президентът. Той заяви, че ще подкрепи всяко усилие за реформи, защото е убеден, че не бива да разчитаме на ниските данъци и ниските заплати като конкурентно предимство за страната.
Президентът посочи, че до 2020 г. ще разполагаме с над 30 млрд.евро за инвестиции – от ЕК и от националния бюджет.
Росен Плевнелиев изтъкна необходимостта от спешно възстановяване на доверието в БНБ,КФН, ДКЕВР и в системата на правораздаване. Нуждаем се от ефективни и независими регулатори и от ефективна и работеща съдебна система, каза той.
Реформата в българското правосъдие не търпи отлагане, каза Плевнелиев и апелира парламентът да приеме стратегията за съдебната система и да подкрепи нейната ускорена реализация, включително и ако за това са необходими конституционни промени.
Подобряване на публичната среда и изсветляване на медийното финансиране
Говорейки за подобряването на публичната среда, вицепремиерът Румяна Бъчварова открои нуждата от подобряване на медийната среда, като посочи като проблеми недостатъчна прозрачност на собствеността, концентрацията, която не може да бъде доказана, свиването на рекламния пазар. “Необходими са повече гаранции за конкурентност”, както и “изсветляване на механизмите за финансиране на медиите”, както и нови правила за програмите за публичност, финансирани с европейски средства, каза Бъчварова пред представителите на бизнеса.
По думите й са необходими реформи, свързани с гражданското участие, защото в момента тази система за контрол може да се опорочава и като цяло “да се оптимизират стандарти за обществени консултации”.
Бъчварова, която отговаря за коалиционната политика и държавната администрация, заяви, че трябва да се подобри законодателството. От 1997 г. насам има над 350 нови закона, като средно на ден се правят 2.5 законодателни промени. Вицепремиерът посочи необходимостта от приемането на Закон за лобизма.
Кунева: Борбата с корупцията е крайно неефективна. Така повече не може!
Вицепремиерът Меглена Кунева от своя страна обобщи, че досега борбата с корупцията е била крайно неефективна.
“През 2014 г. в България са реализирани около 158 хил. корупционни сделки, а 58 % от фирмите са били възпрепятствани в опита си да спечелят обществен търг”, коментира Кунева. Тя припомни, че антикорупционни мерки са “заложени в 3 ратифицирани конвенции за времето от 2002 до 2006 г., 11 европейски регламента, конституция, 3 кодекса, 10 закона, още 5 правилници и наредби, 16 постановления на МС и десетки други документи.”
“Така повече не може” заключи Куенва. Според нея България трябва да направи реални антикорупционни действия и да приложи примера на Латвия и Румъния. По думите й решението е създаването на “специализиран, единен и обединяващ всички функции антикорупционен орган.” Институцията трябва да бъде оставена без политическа намеса, натиск и вмешателство.