Президентът Росен Плевнелиев заяви категорично, че няма да дава обяснения пред парламентарната анкетна комисия под ръководството на Магдалена Ташева от „Атака”, която трябва да разследва необявената му среща с шефа на австрийската енергийна компания, която може да загуби електроразпределителния си лиценз у нас.
„Категорично няма да отида в тази комисия – не защото имам какво да крия, а защото не искам да легитимирам с действията си една противоконституционна и недемократична инициатива”, заяви Плевнелиев пред bTV.
По думите му става въпрос за съзнателен акт на подкопаване на демократичните устои в държавата и нарушаване на баланса между правителството и институцията на държавния глава.
Плевнелиев посочи, че като президент не може да лобира, но въпросът с лиценза на EVN е бил поставен остро както от австрийския му колега, така и от други високопоставени местни политици. Президентът изрази мнение, че действията срещу ЕРП-тата са „съзнателно действие за разваляне на инвестиционния климат у нас”.
Той напомни, че енергодружествата способстват за едва 8% от сметките за ток, но не се говори за другите проблеми в системата. Президентът обобщи ситуацията с две думи: съзнателен хаос. Той припомни, че преди година служебното правителство, ЕРП-тата, Европейската комисия и Световната банка са посочили проблемите в българската енергетика.
По отношение на самата си среща с шефа на EVN, Плевнелиев каза, че подобни срещи са провеждали също премиерът и външния министър. Президентът допълни, че се е срещал с Бил Гейтс, зам.-директорът на Amazon, ръководители на “Бош” и други компании. Той запита дали всички тези мениджъри ще бъдат привикани от комисията на Магдалена Ташева.
Второ „Белене” ли е „Южен поток”?
По отношение на проекта за газопровод „Южен поток” Росен Плевнелиев посочи, че „видяхме пълната непрозрачност, в която се обвиват отново енергийните проекти в България”.
Президентът подчерта, че е поддръжник на газопровода, но само ако той е синхронизиран с европейските правила и е по пазарни цени. По думите му в момента не е ясно дали има, или няма договор: „Ако го стартират без договор – нима това е второ „Белене”?
Държавният глава запита какво би се случило, ако бъде открито газово находище в Черно море – ще може ли синьото гориво да бъде транспортирано през тази част от „Южен поток”, която с промените в Закона за енергетиката се изключва от европейските регулации, с които се гарантира достъпа на повече от една компания до инфраструктурата.
Плевнелиев напомни за скандала, който избухна, след като се разбра, че компания с 50-процентово участие на „Газпром” е предлагала промени в Закона за енергетиката и заяви, че ще следи второто четене на текстовете.
От „Дондуков” 2 до „Дондуков” 1
Държавният глава посочи, че правителството е загубило неговото доверие, когато „обявиха един медиен олигарх за шеф на ДАНС” и сега това може да се промени само на база свършено – а не на казаното. Плевнелиев направи паралел с общуването между Русия и ЕС след анексирането на Крим.
Той все пак коментира, че има „работни отношения” с правителството, като се чува с премиера Орешарски и работи добре с външния министър Вигенин и колегата му с ресор „Отбрана” Ангел Нейденов.
Президентът призна, че останалите министри поддържат отношенията си с него в рамките на Конституцията, макар той да смята, че би могъл да помогне в множество ресори.
Плевнелиев загатна, че може да наложи вето на новия Закон за МВР, в който му се отнема правомощието да назначава Главния секретар на вътрешното министерство.
„Аз съм доказал, че може да се работи с мен и не мога да разбера защо с партизански похвати се отнемат правомощия на държавния глава”, посочи той.
Запитан дали ще поиска оставката на шефа на своя кабинет, ако той бъде обвинен, Плевнелиев заяви, че няма да вземе решението на база на медийни кампании, а ще иска подписи и ясни позиции от компетентните институции.
В западна и източна посока
Росен Плевнелиев изрази разочарованието си от липсата на реален дебат преди европейските избори, както и от решението на партийни лидери да оглавят листи без да имат идеята да отидат в Брюксел. По думите му е важно преди 25 май да видим визия за приоритетите до 2020 г., както и реални позиции за банковия съюз, полезния според него енергиен съюз, както и по-нататъшните процеси на разширяване и интеграция.
В отговор на въпрос за случващото се на изток от България, президентът подчерта, че е готов да свика КСНС, тъй като „ако видим по-нататъшни действия за дестабилизиране на Украйна, това може да доведе до трайно дестабилизиране на Европа”. Държавният глава изрази разочарованието си от липсата на единна позиция в НС, макар да е била постигната такава в рамките на консултативния съвет.
Плевнелиев посочи, че в дъното на трагедията в Украйна са олигархичната система и падналите под контрола й медии. По думите му „този рак на олигархията, на зависимите медии и на фасадните институции и на фасадната демокрация пълзи” и много ясно е бил усетен от участниците в протестите през миналата година.