Европейският съд за правата на човека в Страсбург излезе във вторник с ключово решение, с което обяви най-тежката присъда в България доживотен затвор без право на замяна за нехуманна. Според институцията тази присъда нарушава чл. 3 на Конвенцията за защита правата на човека, която провъзгласява, че “никой не може да бъде подложен на изтезания или на нечовешко и унизително отношение или наказание”.
Преките последствия от това решение са, че Народното събрание трябва бързо да предприеме мерки за отмяна на доживотния затвор без право на замяна. Ако това не се случи, главният прокурор Сотир Цацаров трябва служебно да поиска от съда да се преразгледат присъдите на т.нар. “смъртници” в българските затвори.
Общо 57 са затворниците, които изтърпяват такова наказание в българските затвори. Преди това решение на съда в Страсбург те нямаха почти никаква друга перспектива пред себе си, освен да умрат в затвора. Техният шанс бе помилване от президента, но от 2002 година досега няма нито едно положително решение на държавния глава за тези хора. Други 108 са с присъда доживотен затвор, но те имат шанс за преразглеждане на присъдата си, ако покажат, че осъзнават грешката си и са склонни да се превъзпитат.
Решението е взето по делото на “Харакчиев и Толумов срещу България”, водено от адвокатите Михаил Екимджиев и Снежана Стефанова. Митко Харакчиев е осъден на доживотен затвор без право на замяна, а Людовик Толумов на доживотен затвор. Двамата търпят наказанията си за повече от едно убийства и множество кражби.
И двамата са се жалвали от унизителните битови условия в затворите, където са настанени. Харакчиев обаче е осъден на доживотен затвор без право на замяна и иска от съда в Страсбург произнасяне за хуманността на това наказание. И успява. Наред с това държавата ще трябва да плати на Харакчиев 4000 евро за нехуманните условия в затвора в Стара Загога. Толумов ще трябва да получи от държавата 3000 евро за условията в затвора в Пловдив.
Пред Mediapool адвокат Михаил Екимджиев коментира, че решението на съда в Страсбург не означава, че “всички изроди и убийци” ще да бъдат пуснати на свобода.
“Решението означава, че държавата трябва да създаде процедура, която да даде възможност на тези хора след много години да поискат преразгледане на наказанието. Държавата трябва да създаде тези тежки комисии от юристи, психолози и всякакви експерти, които да вземат това решение. То сигурно ще засегне 1 от 100 души, които са го поискали. Съдът в Страсбург реши единствено да даде тази хуманитарна перспектива. Все пак не бива да изключваме и възможността някой да е осъден и след съдебна грешка в България”, коментира адвокат Екимджиев.
Българското наказание доживотен затвор без право на замяна не дава никаква перспектива за разглеждане на наложеното наказание. То бе прието през 1998 година като заместител на отмененото смъртното наказание. В проекта за нов Наказателен кодекс доживотният затвор без право на замяна отпада с мотива, че е нехуманно наказание. Новият НК обаче няма как да бъде приет през тази година заради политическата криза и предстоящите предсрочните парламентарни избори през октомври. Поради тази причина решението на Европейския съд най-вероятно ще доведе до служебно задействане на главния прокурор, който трябва да поиска преразглеждане на тези 57 най-тежки присъди в страната.
Извън това съдът в Страсбург намира, че България третира нечовешки и унизително затворниците с присъди доживотен затвор. Те обикновено изтърпяват своето наказание при специални по-тежки условия от останалите затворници, което съдът намира за нарушение на конвенцията. Харакчиев и Толумов са държани в килии, извеждани са до тоалетна по три пъти на ден, а в останалото време са ходили по нужда в пластмасова кофа в килията си. Общите условия на задържането им правят невъзможна всякаква социализация и превъзпитанието им, смята съдът.
Решението на ЕСПЧ трябва да промени и практиката на българските съдилища да налагат автоматично по-строг режим за излежаване на хората с по-тежки присъди. Съдът в Страсбург за пореден път отчита и лошите битови условия в българските затвори.