“Не може една велика сила като Русия бланкетно да се определя като заплаха за националната сигурност на България. В случая заплахата за мира и стабилността в региона произтича от невъздържаните и агресивни действия на Русия в т.нар. постсъветско пространство.” Това заявява служебният премиер проф. Георги Близнашки в интервю за „Дневник”, публикувано в неделя. Така той отговаря на въпроса дали според него Русия е заплаха за България.
Все пак Близнашки казва, че България ще подкрепи позицията и действията на НАТО в конфликта, които ще бъдат определени през следващата седмица на 4 и 5 септември на срещата на върха на алианса в Уелс.
“Ние ще подкрепим колективните инициативи на НАТО за възпиране на подобни действия срещу която и да е страна, но това не е основание да третираме Русия като наш основен противник в дългосрочен план. Не бива от една текуща кризисна ситуация да се правят далеко отиващи заключения в стратегически план”, заявяваБлизнашкипред „Дневник.
Проектодокументът на военното министерство, в който руската политиката по отношение на украинската криза се разглежда като заплаха за сигурността на България и западните й съюзници, предизвика задочен конфликт между президента Росен Плевнелиев и назначения от него служебен премиер. Държавният глава благодари на екипа, изготвил документа, а министър-председателят разпореди текстът да бъде свален от сайта на Министерството на отбраната (МО).
Близнашки даже каза, че “не иска да взима страна” между Москва и Киев “кой е крив и кой е прав”.
Работният вариант на “Визия 2020: България в НАТО и в Европейската отбрана”, публикуван миналия понеделник на сайта на МО, посочва, че провежданата от Кремъл “нова хибридна война, съчетаваща конвенционални методи с похвати от партизанска, кибернетична и информационна война”, е една от основните заплахи за България.
Премиерът Близнашки, който дълги години бе депутат от БСП и изключен от партията преди няколко месеца заради активната си подкрепа за антиправителствените протести, съобщи в сряда, че е разпоредил документът да бъде свален, тъй като не бил съгласуван с правителството. Без да споменава името на министър Шаламанов, премиерът индиректно го разкритикува за това решение, описвайки ситуацията доста лаконично: “За последните 24 часа преодоляхме една мини криза”.
Тази позиция, изразена за пръв път открито и ясно в официален документ на българското правителство, предизвика крайно поляризирани реакции в публичното пространство – от поздравления за министъра на отбраната Велизар Шламанов, до искане на оставката му от страна на БСП и АБВ.
Единствено от Реформаторския блок защитиха позицията на военния министър и видяха намеса на Москва или ГЕРБ в оттеглянето на документа. От ГЕРБ отрекоха такава намеса, но припомниха, че стратегически документи се одобряват от редовен парламент. Бойко Борисов и Цветан Цветанов заявиха, че също не виждат в Русия пряка заплаха за България.
Военният министър Велизар Шаламанов защити позицията си, като в събота пред “Дойче веле” заяви, че “руската инвазия не е краткосрочна, а планирана, дългосрочна и с тенденция към разрастване”.
Пред “Дневник” служебният министър-председател отново обяснява, че “не бива от една текуща кризисна ситуация да се правят далеко отиващи заключения в стратегически план”.
“Трябва да се прави разлика между рискове и опасности, когато говорим за националната ни сигурност. Конфликтът в източната част на Украйна и агресивните действия на руските управляващи кръгове създават рискова ситуация в региона, но оттук не следва, че Русия се превръща в пряка и непосредствена заплаха за България”, казва още той.
Според премиера “ние не се намираме в информационна война с Русия. Друг е въпросът, че вътре в нашата страна съществуват влиятелни политически и делови кръгове, които отстояват и прокарват чужди геополитически интереси. Но това си е наш вътрешен проблем, а не проблем на нашите взаимоотношения с Русия.”
Шаламанов пък смята, че “срещу България се води информационна война с помощта на руски и български политически, финансови, икономически и медийни субекти и средства. За целта се използва енергийната зависимост на страната от руски енергоизточници”.
Нов, ледактиран вариант на “Визия 2020” трябва да е готов на и да бъде разгледан в Съвета по сигурност към Министерския съвет в понеделниксъщия ден. След това той трябва да бъде одобрен официално от правителството.
Според „Дневник” промените се подготвят с водеща роля на външното, а не на военното министерство. Вероятно в него няма да има конкретно назоваване на страни, включително на Русия.
Според източници на изданието в правителството предстои и среща между президента и премиера по темата, като по всяка вероятност тя ще се състои преди заседанието на съвета по сигурността.