Любомир Димитров-Гребеца, осъден като член на т.нар. банда за отвличания “Наглите”, ще лежи с 5 години по-малко зад решетките заради дадените от него показания в полза на обвинението.
Това реши Върховният касационен съд (ВКС), който във вторник огласи окончателните присъди по знаковия за управлението на ГЕРБ съдебен казус.
Наказанията на останалите подсъдими по делото остават непроменени. Така Гребеца ще прекара 10 години в затвора, каквато бе първоначалната му присъда, наложена от Софийския градски съд (СГС), вместо 15 години, на колкото го осъди втората инстанция.
“Единствено се явява основателно възражението за явна несправедливост на увеличеното по реда на чл. 24 НК наказание. Вярно е, че на всички останали подсъдими то е било увеличено с една втора. В случая обаче не е било отчетено в достатъчна степен, че подсъдимият Любомир Димитров във всички случаи е действал в качеството на помагач, че на досъдебното производство е направил самопризнания, които макар и по-късно отречени, са станали основа за постановяване на осъдителни присъди спрямо останалите подсъдими”, изтъкват съдиите Татяна Кънчева, Юрий Кръстев и Теодора Стамболова.
В решението си те отправят критика към касационния протест на прокуратурата, определяйки го като “бланков”. Посочва се, че държавното обвинение настоява делото да бъде върнато на Софийския апелативен съд за ново разглеждане заради “нарушение на закона и съществени процесуални нарушения”. Доказателства в подкрепа на това твърдение на прокуратурата обаче липсват, приема ВКС.
Присъдите на останалите подсъдими пък остават същите – Ивайло Евтимов-Йожи, Прокопий Прокопиев-Културиста и Даниел Димитров-Релето ще лежат по 18 години зад решетките.
Потвърдени са и оправдателните присъди на братята Радослав и Митко Лебешковски, които още на първа инстанция бяха признати за невинни по обвиненията си за участие в бандата, както и че са помагали за част от отвличанията. Те обаче са осъдени условно на по съответно 1 с 3 години изпитателен срок и 2 с 4 години изпитателен срок за притежание на 50 патрона и два газови пистолета, незаконно преработени в бойни.
Останалите двама подсъдими Павел Петков-Павката и Цветозар Славчев-Цуро бяха оправдани по всички обвинения и от втората съдебна инстанция, тъй като срещу тях прокуратурата не успя да представи почти никакви доказателства.
С решението на ВКС окончателно остават неразкрити четири от отвличанията, разследвани по делото – на Румен Гунински-младши, рецидивиста Васил Маникатов, бившия митничар Георги Георгиев-Пурата и на бизнесмена Борислав Атанасов. За тях осъдени няма. За доказано разкрити магистратите приемад похищенията на Илиян Цанев, Мехмед Чакър, Михаил Краус, Джорджо Марков, Венислав Величков, Ангел Бончев и съпругата му Камелия, Киро Киров и опита за похищение на Борислав Динев.
Делото срещу “Наглите” бе първото знаково за кабинета “Борисов”, което започна още в началото на 2011 г. Процесът присъстваше в почти всяко публично изказване на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов, който не пропускаше да изтъкне, че едва след неговото влизане във властта “епидемията” от отвличания е била спряна.
Макар че, многократно делото “Наглите” бе отчитано като небивал успех срещу организираната престъпност, наред с процеса “Килърите”, казусът изобилстваше от гафове на МВР и прокуратурата. Сред тях бе идеята на разследващите да представят пред съда записи от разпити на подсъдими, на които присъстват бившият зам.-главен прокурор Бойко Найденов, както и старото ръководство на закритата вече ГДБОП в лицето на Станимир Флоров и Валентин Цоновски.
Друг сериозен гаф на разследващите, споменат в мотивите на СГС, бе следственият експеримент, проведен с един от потърпевшите – Мехмед Чакър. Тъй като той не владее писмено български език, задължително е било присъствието на преводач. Такъв обаче не е бил осигурен и затова в тази роля влиза съпругата на Чакър.
Тя обаче не е била официално назначена като преводач, не е била запозната със задълженията, които има при провеждането на подобно процесуално действие, както и с отговорността, като ще носи при неверен превод. Освен това заради близкото си родство с жертвата изобщо не е имала право да изпълнява такава роля в експеримента.
Още през октомври 2011 г. стана известна и друга грешка на разследващите. Наложи се един от наблюдаващите прокурори – зам.-градският обвинител на София Бисер Кирилов, да си направи отвод от процеса, тъй като се оказа, че без знанието на съда е инициирал оглед на къщата на свидетеля Иван Велев. Велев е собственик на къща в село Петровене, където се предполага, че е бил държан Гунински-младши. На огледа е присъствал и потърпевшият, което обезсмисли провеждането на нов следствен експеримент с негово участие, вече назначен от съда.