Около 4,1 милиона души по света са родени на 29 февруари, денят на високосната година. Шансът човек да се роди на такъв ден е едно на 1461.
Съществуването на високосната година, в която един ден се добавя в края на февруари на всеки четири години, се налага заради разминаването между слънчевата система и Григорианския календар.
Високосна е тази година, която съдържа 366 дни вместо обикновените 365 дни. Тя се появява веднъж на 4 години и е начин календарната година да се синхронизира със сезоните. Те се повтарят при всеки цикъл на завъртане на Земята около Слънцето – т.нар тропическа година. Едно завъртане трае около 365 дни и 6 часа, следователно, ако календарът съдържа фиксирано 365 дни, постепенно сезоните биха се изместили.
Затова се добавя един допълнителен ден, който в Юлианския и Григорианския календар принадлежи към февруари. На четвъртата година тези шест часа образуват допълнителен ден.
Високосни са годините, които се делят на 4 (с изключение на тези, които са кратни на 100) и на 400. Накратко казано, високосната година е начин да се уеднаквят разликите между календарната и слънчевата година.
Още древните астрономи забелязали, че Земята обикаля около Слънцето не точно за 365 дни, а за 365 дни и 6 часа. Гай Юлий Цезар заповядал това да се отрази в календара.
Допълнителното денонощие било присъединено към най-късия месец – февруари, за да не се нарушава логиката на другите стандартни месеци.
Защо допълнителният ден се пада през февруари?
Всички други месеци в Юлианския календар имат 30 или 31 дни, но февруари е загубил заради егото на римския император Октавиан Август.
При неговия предшественик Юлий Цезар, февруари е имал 30 дни, а месец юли, наречен на името на императора – е имал 31. Август е имал само 29 дни.
Когато Октавиан Август става император, добавя два дни към “своя” месец, за да може август да стане дълъг колкото юли.
Така февруари губи заради август битката с допълнителните дни.
Технически погледнато, високосната година не е на всеки четири години. 2000-та година беше високосна, но годините 1700, 1800, 1900 не са били.
Средно на 100 години високосната година бива пропусната заради съгласуването на календара с пролетното равноденствие на тропическата година. Най-дългият период между две високосни години е бил 8 години и се е разпростирал между 1896 – 1904 г.
Съществува и специално понятие, наречено високосни секунди. Те също са допълнително добавено време и се опират на наблюдения върху въртенето на Земята около собствената ѝ ос. Чрез тях календарният ден се нагажда към слънчевия ден.
Различните календари имат различни начини за синхронизиране на двата вида години. Обикновено навсякъде това става чрез вмъкване на допълнително време в календара.
В Европа до средата на 17 век считали 29-ия ден на февруари за несъществуващ. Така в този ден не се работело и не се подписвали сделки, за да се предотвратят документни грешки.