ГЕРБ прие предложения от ДПС план за съдебна реформа и вече е подготвен компромисен законопроект, за който се очаква решение от Реформаторският блок (РБ). Другата новина от срещата в сряда на лидерите на парламентарните партии с премиера Бойко Борисов е, че политическата битка за съдебната реформа се прехвърля към Конституционния съд (КС), който по искане на ДПС ще бъде питан за промените в основния закон, свързани със съдебната власт. Същият състав на КС, който преди година и половина обслужи Делян Пеевски и ДПС, трябва да се произнесе по допустимостта на конституционните промени.
ГЕРБ, ДПС, Патриотичният фронт, АБВ и БДЦ са се обединили около новия конституционен проект, който ще бъде внесен в петък, когато по план трябваше да се гласува сегашния, подготвен от министерството на правосъдието, но който не успява да събере минималните 160 гласа. Новият законопроект, с който Mediapool разполага, се състои от три точки и слага кръст на две трети от предложенията на министър Христо Иванов.
Предложението за оттегляне на реформаторския проект и внасянето на нов бе направено преди ден от лидера на ДПС Лютви Местан пред премиера Борисов. Трите консесунси точки пък бяха изброени преди това от лидера на АБВ Георги Първанов. В сряда сутринта Борисов направи среща и с БСП, които потвърдиха, че няма да подкрепят конституционните промени, а по-късно се дистанцираха и от консенсуса около новия проект на ДПС, който се внася от името на ГЕРБ.
Проектът ГЕРБ-ДПС се състои от 3 точки и слага кръст на важни реформи
След лидерската среща министър-председателят обяви трите точки в законопроекта: разделяне на Висшия съдебен съвет (ВСС) на две колегии – съдийска и прокурорска; увеличаване на ролята на инспектората и пряк избор на членовете на съвета от съдийската и прокурорската колегии.
От новия проект са изрязани редица основни идеи – явно гласуване при кадровите назначения във ВСС, скъсяване на мандата на ВСС и въвеждането на макар и минимална отчетност на държавното обвинение. Според предложенията, които бяха внесени от ГЕРБ и Реформаторите през месец май, веднъж годишно обвинител №1 трябваше да отговаря пред депутати в парламента. В момента главният прокурор също е длъжен да вкарва годишен отчетен доклад в парламента, но отговарянето на депутатските въпроси е с пожелателен характер.
В проекта ГЕРБ-ДПС не се предвижда намаляване на мандата на ВСС от 5 на 4 години, което бе и една от основните мерки срещу създаването на т.нар. “съдебна номенклатура”.
Отпада също и съвещателният глас на правосъдния министър на заседанията на двете камари, сезирането на Конституционния съд от съдилищата и Висшия адвокатски съвет, изискването главният съдебен инспектор да има 10 години стаж като съдия, а самият инспекторат по модел на ВСС да е разделен на две квоти.
Пазарлък за квотите ВСС цели да съхрани доминацията на главния прокурор
Борисов призова РБ да приеме офертата на ДПС за състава на двете камари в съдебния съвет. Заложените в оригиналния проект квоти целяха да гарантират максимална независимост на съдийската камара, както и да балансират прекомерната еднолична власт на главния прокурор в държавното обвинение, като въведат лека доминация на политическата квота в прокурорската камара.
В проекта “Борисов” съдийската колегия ще има 14 вместо предвидените 13 членове, от които шестима да са излъчени от парламента и 8 от съдиите. Като се има предвид, че в колегията влизат шефовете на двете върховни съдилищата, те, заедно с членовете от политическата квота, ще имат равен брой гласове с членовете, избрани от самите съдии.
В проекта на Христо Иванов разделението в съдийската колегия е 8 на 6 в полза на съдиите спрямо политическата квота.
Според проекта “Борисов” прокурорската колегия ще има 11 членове, в т.ч. главният прокурор, четирима членове, избрани от прокурорите, 1 – от следователите и петима, излъчени от НС. Реформаторският проект предвиждаше политическа квота от шестима членове, което даваше превес на политически номинираните в нея.
Тези промени бяха обсъдени между РБ и ДПС преди лидерската среща.
Конституционните промени могат да се гласуват до 20 септември
При новия сценарий се очертават следните срокове за прекроената съдебна реформа: На 24 юли се внася новият проект и започва да тече едномесечният срок, в който той да бъде разгледан от парламентарната конституционна комисия. Седмица по-късно проектът може да бъде внесен в пленарна зала и ако събере 180 гласа, тръгва по ускорена процедура към второ и трето четене. Така около 20 септември е обозримият срок, в който измененията в конституцията да бъдат приети окончателно във вида, в който е разрешил Конституционният съд, от който пък ще се очаква да се произнесе в спешен порядък.
Питането към КС ще бъде отправено между първото и второто четене на проекта, който първия път се гласува ан блок, а след това – текст по текст и всеки от тях може да бъде ревизиран.
Голямо поражение за ГЕРБ и РБ, ако реформаторите не отстъпят
Реформаторският блок трябва да реши в сряда дали приема или отхвърля новия план, който се подкрепя от ГЕРБ, ДПС, АБВ, ПФ и част от БДЦ. Против този план са и социалистите, които имат политически интерес да оставят поле на ДПС да притиска и ГЕРБ, и РБ.
“Единственото, по което има разминаване към момента е, че Реформаторският блок трябва да преодолеят начина, по който се избират ръководствата в колегиите (във ВСС -бел.ред.)”, заяви Бойко Борисов на брифинг след проведения председателски съвет.
“Към момента сме предложили 8 на 5 – 8 съдии срещу 5 от парламента. В прокуроро-следователската – 6 на 6”, обясни той и добави, че ако днес РБ вземе подобно решение, утре ще бъде намерен консенсус.
“Това е, което заявих на Радан Кънев, Зеленогорски, колегите от РБ, защото там има сили, които биха подкрепяли едно или друго предложение, независимо че вече бихме могли да съберем достатъчно гласове”, посочи премиерът.
Той подчерта, че при РБ има “сили”, които подкрепят различни точки и несъгласието би могло да създаде напрежение там.
“Независимо, че можем вече да събере достатъчно гласове и да променим конституцията, ако те не могат да постигнат единно решение на Реформаторския блок, буквално заявих и ще го заявя пред вас, ще отида на поражение в петък, но няма да създам условие за напрежение върху самия Реформаторски блок”, декларира министър-председателят.
“Предлагам и се надявам следобед да подкрепят подобно решение, защото в петък при липсата на гласове това ще бъде голямо поражение и за ГЕРБ, и Реформаторския блок”, заключи Борисов.
На въпрос дали новият план е бламиране на правосъдния министър, Борисов почти избухна: “Това е предложението на Христо Иванов. Аз я водя тази битка, за да защитя двете колегии сами да се избират и сами да се утвърждават заради изричното изискване на министъра. Така че повече как да го защитя? Аз от негово име се разправям вече дни наред. той сам не може да се оправи, видно е. Сам ще го смачкат. Стоя зад него и го подкрепям.”
Няколко часа по-рано Борисов обяви, че е “подведен” от Христо Иванов и РБ за съдебната реформа, в която имало повече политиканстване и нищо от това, което е поискала прокуратурата.
Дилемата пред РБ
Предстои да се види как РБ ще решат дилемата, пред която ги изправи ГЕРБ. Присъствието на РБ в управлението като коалиционен партньор легитимира кабинета на Борисов като реформаторски и дясноцентристки, но пък цената, която РБ плаща за всички досегашни компромиси, е реализирането на съдебната реформа.
“Ако има сближаване на позициите, всеки ще отстъпи за нещо, но ние няма да се отдръпнем от дълбоката структурна реформа на ВСС, защото в момента това е гнездото на всички проблеми”, заяви Радан Кънев в сряда. По-рано сутринта той заяви пред бТВ, че Реформаторският блок е направил много компромиси за съдебната реформа и няма накъде да отстъпва: “Ние сме стигнали до абсолютния минимум, от който, ако слезем още надолу в дълбочина на реформата, от нея няма да има абсолютно никакъв смисъл, освен да ходим да лъжем в Брюксел, че сме направили реформа. Само че тези хора отдавна не пасат трева, когато става дума за България”.
Гласуването на конституционните промени е първата крачка, която да обезпечи съдебната реформа, която в същинската си част е залегнала в Закона за съдебната власт, който Христо Иванов представи в края на май, но трябваше да бъде внесен в НС през есента. Промените в съдебния закон могат да бъдат гласувани и с обикновено мнозинство, с каквото управляващите разполагат, стига да искат да го използват.