Магисратите ще може да бъдат отстранявани от длъжност при повдигане на обвинение във всяко умишлено престъпление от общ характер, а не както бе досега – само при такива, свързани с правораздаването.
Това реши парламентът, приемайки в четвъртък на второ четене спорните поправки в Закона за съдебната власт (ЗСВ). Те бяха одобрени от управляващото мнозинство почти без дебат за около половин час и то по-малко от денонощие, след като минаха през правната комисия.
След като новите разпоредби влязат в сила, Висшият съдебен съвет (ВСС) вече ще бъде длъжен да отстранява от работа без възможност за преценка всеки съдия, прокурор или следовател, на когото е било повдигнато обвинение за тежко престъпление.
Досегашната практика позволяваше това само в случаите, когато магистратите са обвинени в злоупотреба, свързана с работата им, а в останалите случаи прокуратурата отправяше искане за отстраняване до съда.
Преди ден от ГЕРБ се отказаха от скандалната идея, заимствана от Русия и Унгария, да забранят външното финансиране на съсловните организации в магистратурата, ако то не идва от ЕС. На практика мярката бе насочена основно сещу реформаторски настроения Съюз на съдиите в България (ССБ), сред чиито спонсори е фондация “Америка за България”.
Същият бонус получиха и съдебните инспектори.
Друга противоречива поправка е разширяването до безкрайност на забраната за извършване на търговска дейност от магистрати. Те и досега нямаха право да бъдат търговци, но в закона бе записано, че не могат да извършват търговска дейност лично или чрез други лица, в това число техни роднини. Така се създава възможност за саморазправа с определени магистрати, чиито близки имат някакъв бизнес. Те ще бъдат поставени в положение да доказват отрицателни факти – т.е. че нямат нищо общо с бизнеса на своите близки. Това създава възможност за тяхното дискредитиране и дори дисциплинарно преследване.
Законът задължава още магистратите в срок от 30 дни от влизането в сила на измененията да декларират всичките си дейности и членства в организации, включително в масонски ложи.
В първоначалния си вид законът очевидно бе насочен срещу Съюза на съдиите в България – организация, която последователно защитава независимостта на съдиите и критикува статуквото. Вниманието бе фокусирано върху отпадналата преди поправка, с която се забраняваше на професионалните магистратски организации да се финансират от донори извън Европейското икономическо пространство.
Сред донорските организации мишената бе фондация “Америка за България”, която развива многостранна дейност у нас, но един от приоритетите ѝ е независимостта на съдебната власт.
Повечето съсловни организации на магистратите, включително Асоциацията на прокурорите, се обявиха категорично срещу законопроекта, който освен това предвиждаше да се закрие най-старата юридическа организация у нас – Съюза на юристите в България. В дебата се намеси и Хойт Брайън Ий, който е зам.-помощник държавен секретар по европейските и евразийските въпроси на САЩ. Той обясни във вторник, че “трудно може да се избяга от извода, че това е антиамерикански закон”.
По-малко от 24 часа по-късно ГЕРБ ревизира позицията си и оттегли поправката за финансирането. Голяма част от спорните текстове в проекта обаче бяха приети. Те минаха с гласовете на ГЕРБ, “Обединени патриоти” и ДПС. Депутатите от БСП гласуваха “въздържал се”.
Основната опозиция на управляващите отново бе депутатът от БСП Крум Зарков, който спори с представителите на ГЕРБ и при обсъждането на закона в правната комисия.
“Този закон, начинът, по който беше внесен, обсъждан и днес приеман съсредоточи в себе си всичко, което законодателната техника не трябва да бъде. Той бе внесен от нищото, после предизвика обществен скандал и накрая бе оттеглен в последния момент ключов текст (за финансирането). Проектът бе внесен в зала в нарушение на най-елементарния срок, който може да позволи на депутатите да се запознаят с това, което ще гласуват. И това по темата, по която всички декларирахме, че ще работим – за правосъдната ни система. Това беше едно силово упражнение, едно налагане на един закон и БСП не гласува “за” нито един текст”, каза Зарков.
Данаил Кирилов заяви, че не може да си обясни поведението на Крум Зарков.
“Обяснявам си го само с оглед необходимостта да се търси сблъсък. Колегите, които вчера не бяха на заседанието на комисията по правни въпроси, трябва да знаят, че тя дебатира около 4 часа. Участваха представители на ВСС, които имаха изцяло опозиционно мнение по проекта. Няма да коментирам и вижданията за прилагането на правилника, но смятам, че по този проект се осъществи един максимално широк дебат”, каза Данаил Кирилов.