България е обект на интензивни кибератаки срещу критична инфраструктура, като банки, летища, държавни институции и частни компании, но все още няма адекватни възможности да им противодейства. Това стана ясно след заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност в четвъртък, което набеляза мерки за противодействие на киберзаплахите.
Президентът Росен Плевнелиев заяви, че основните заплахи идват от международни терористични и други престъпни организации, държави с тоталитарни режими и все още неукрепнали демократични институции, природни бедствия и аварии и други.
По думите му в България е регистрирано изтичане на голям брой лични данни на български и чуждестранни граждани. При някои кибератаки се извършва подмяна на съдържание на интернет страници на институции и ведомства с послания, които съдържат антидемократична и радикализираща пропаганда.
Цел на кибератаки е и придобиването на чувствителна информация и водят до значителни финансови загуби на български и международни фирми, както и на български и чужди граждани.
Миналата година невиждана в България кибератака блокира за часове сайтовете на четири от най-важните български държавни институции точно в деня на първия изборен тур на местните избори. Все още обаче българските служби не са обявили публично кой стои зад атаката.
Няма стандарти, техниката е стара, а служителите – неграмотни
По време на заседанието е констатирано, че все още липсват единна национална и секторни политики, налагащи минимални стандарти за сигурност.
Налице е относително изоставане от държавите в ЕС и НАТО и невъзможност за изпълнение в срок на поети ангажименти за колективната сигурност. Масово се използват остарели операционни компютърни системи и нелицензирани приложения и устройства.
Недостатъчна е компютърната култура и компетентност на крайните потребители в държавната администрация, както и броят на експертите със специфични познания по киберсигурност в ключови за националната сигурност ведомства. Недобре обучен е експертният и ръководен персонал, недостатъчно са поддържани информационните системи,
които осигуряват дейността на стратегически обекти и критична инфраструктура.
Пропуски има и при изграждането и администрирането на информационните ресурси и електронните услуги и липсата на единен подход, което създава уязвимост на интернет страници на държавните ведомства и организации от различни сектори като енергетиката, здравеопазването, транспорта, индустрията.
Мерките
Затова КСНС препоръчва парламентът да разгледа приоритетно законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, в който е предвидено създаването на Държавна агенция “Електронно управление” и Държавно предприятие “Единен системен оператор”, а правителството приоритетно да приеме Националната стратегия за киберсигурност “Киберустойчива България 2020”.
Трябва да бъдат осигурени целево и необходимите ресурси за изграждане на адекватни способности за киберсигурност и усъвършенстване на комуникационно-информационната инфраструктура.
МВР, ДАНС, министерствата на отбраната и транспорта и Държавната агенция “Разузнаване” трябва да получат допълнителни средства, за да увеличат броя на експертите, ангажирани с киберсигурността, както и за купуването на нова техника за превенция и противодействие на кибератаки.
Препоръки има и към МО, което трябва ускори изграждането на оперативен център за киберотбрана, съгласно Плана за развитие на Въоръжените сили на България до 2020 г., както и да поеме по-активна роля в организирането и извършването на ежегодното учение на НАТО “Cyber Coalition”.