Държавата си постави за цел скромно и лесно постижимо намаляване на детската смъртност до 2020 година, въпреки че намалението на този показател беше обявено за топ приоритет на предстоящата здравна реформа.

В одобрената от правителството в сряда концепция “Цели за здраве 2020” е записано, че до 2020 година смъртността при децата до 1 година трябва да бъде понижена до 6.8 на 1000 живородени. За сравнение по данни на НСИ през 2013 година тя е била 7.3 на 1000 живородени и през последните години с и без концепция бележи постоянен спад. За сравнение за пет години от 2009 до 2013 година смъртността сред децата до една година е намаляла от 9 на 7.3 на 1000 живородени.

За сравнение средният за ЕС показател е 3.8 на 1000 живородени и страната ни е водеща по детска смъртност заедно с Румъния.

Данните на националната статистика сочат още, че има съществена диспропорция по отношение на детската смъртност между градовете и селата. За 2013 година смъртността в градовете е 6.7 на 1000, а в селата 9.3 на 1000. През 2013 смъртните случаи на деца до една година са били 489, от които 331 в градовете и 158 в селата. За сравнение през 2009 година смъртните случаи на деца до една година са били 729, от които 464 в градовете и 275 в селата.

От правителствената пресслужба съобщиха, че другите национални здравни цели в концепцията са “снижаване на смъртността при децата от 1-9 годишна възраст – до 0.24 на 1000, снижаване на смъртността до 0.28 на 1000 при подрастващите и младите хора от 10-19 годишна възраст; повишаване на работоспособността и снижаване на смъртността при хората в икономически активните групи от 20-65 години до 4.19 на 1000”, без да се посочва какви са актуалните нива на тези показатели.

Самата концепция не е качена на сайта на Министерството на здравеопазването, а оттам обясниха, че качват на сайта си само документи, които законът ги задължава да публикуват за обществено обсъждане и концепциите не са сред тях.

Друга цел в приетия от Министерския съвет документ е увеличаване на средната продължителност на предстоящия живот на хората след навършване на 65 годишна възраст до 16.4 години. По данни на Евростат през 2012 година очакваната продължителност на живота след 65 години е била 15.8 години. Средният показател за ЕС е 19.6 години.

За постигането на изброените цели като приоритети в концепцията са изведени финансова устойчивост на системата за здравеопазване и промяна на функционирането на здравната система.

Ефективното разходване на средствата за здравеопазване се посочва, че ще бъде постигнато чрез въвеждането на трите пакета здравна помощ – основен, допълнителен и спешен.

Основният пакет здравни дейности, заплащани от НЗОК, ще е насочен към профилактика, диагностика и лечение на основните заболявания и състояния, причиняващи смърт и загуба на работоспособността, детско и майчино здраве.

В допълнителният пакет на НЗОК ще бъдат включени заболявания, чието лечение търпи отлагане и могат да се формират листи на чакащите.

Спешният пакет здравни дейности, заплащан от здравното министерство, ще гарантира на всеки своевременен и равнопоставен достъп до медицинска помощ при спешни състояния.

Като приоритет е изведено още електронното здравеопазване.