Пленумът на Върховния касационен съд взе решение да атакува пред Конституционния съд (КС) решението на управляващите да създадат специални съдилища за борба с корупцията по върховете на властта.
С последните мащабни промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) бе прието, че делата за корупция по високите етажи на властта се прехвърлят от Софийския градски съд в специализираните съдилища. Това е идея, която ГЕРБ опита да прокара преди шест години. Тогава имаше голяма съпротива от обществото и правната общност и управляващите се отказаха. Най-големият застъпник за тази идея бе тогавашният вътрешен министър Цветан Цветанов.
Проблемът е, че вкарването на делата срещу определена категория лица в отделен съд означава, че се създава специално съдилище, а не специализирано такова. А това е забранено изрично от конституцията. Наред с това в петък управляващите гласуваха и извънредни заплати за специализираните магистрати. Те ще получават до шест заплати повече на година от своите колеги от общите съдилища.
С промените в НПК управляващите решиха, че това не е достатъчна промяна на правилата и приеха знаковите дела срещу корупция и организираната престъпност да се гледат и по извънредни правила.
Максималният срок за задържането в ареста ще е до 2 години по делата за тежки умишлени престъпления, подсъдни на спецсъда, докато за останалите съдилища той е година и половина. За обвиняемите за тежки умишлени престъпления, които се наказват с по-малко от 15 години затвор – арестът продължава най-много 8 месеца. Във всички останали случаи максималната продължителност на задържането ще е 2 месеца.
Освен това разследванията по дела за корупция ще имат по-дълъг срок от обичайното – една година, вместо два месеца.
Комисията прие на второ четене и въвеждането на задължително разпоредително заседание, на което да се преклудира възможността за връщане на делото на прокуратурата заради допуснати процесуални нарушения на досъдебната фаза.
Решението на върховните съдии да атакуват пред Конституционния съд промените в НПК създава интересен казус. През 2011 година един от първите, които се противопоставиха на идеята за прехвърлянето на делата в спецсъдилищата, бе тогавашният главен прокурор Борис Велчев, който сега е председател на Конституционния съд.
“Ако този съд (спецсъда) бъде натоварен и с допълнителни очаквания да противодейства на корупционно поведение, се размива тази първоначална идея за специализация и необходимостта от профилиране на съдиите и това е неуместно”, каза тогава Велчев.
Извън атаката по НПК, Пленумът на ВКС посочи съдия Светла Димитрова за зам.-председател на съда и председател на неговата Гражданска колегия. Досега тази позиция се заемаше от Красимир Влахов, но шефът на ВКС Лозан Панов му поиска оставката. Влахов отказа да си я подаде с аргумента, че той е избран от колегите си и само те могат да решат кой да заеме тази позиция. ВСС трябва да потвърди избора на върховните съдии.