Впоследствие бе избран за член на Висшия съдебен съвет от прокурорската квота, но мнозинството го изключи от съвета заради изтекли, най-вероятно от държавното обвинение, записи на негови разговори с колеги. Случайно или не, този скандал се развихри, след като Ситнилски се обяви против избора на Сотир Цацаров за главен прокурор.
Съмненията за контролирано изтичане на записите се засилиха след като последваха серия режисирани протести срещу Ситнилски пред сградата на ВСС. Техен организатор беше тогавашният директор и водещ в ТВ7 Николай Бареков, чиито действия в онзи момент бяха стриктно синхронизирани с все още неразпадналото се дуо Цветан Василев–Делян Пеевски.
Пред сградата на ВСС бяха разлепяни некролози на Ситнилски и сред най-дейните протестиращи бе Бисер Миланов – Петното, неразривно свързан с Бареков към онзи момент.
ВСС реши да изхвърли Ситнилски, въпреки че не успя да събере необходимото мнозинство от 17 гласа. Въпреки че решението бе подкрепено само с 16 гласа, съветът реши, че Ситнилски е уволнен. Това предизвика огромна вълна от критики срещу мнозинството в съдебния съвет, който бе обвинен, че незаконно разчиства сметки със своите опоненти.
Извън това дисциплинарното производство не успя да намери нито едно доказателство, че Ситнилски е използвал служебното си положение, за да накара подчинените му прокурори да гласуват за него. Огромна част от свидетелите по дисциплинарното производство заявиха, че никой не ги е карал насила да гласуват за Ситнилски или да работят за неговата кандидатура. Няколко от прокурорите казаха, че са чували, че има някаква организация Ситнилски да бъде избран.
При първото разглеждане от тричленен състав ВАС отсъди, че ВСС незаконно е уволнил своя член. Петчленката обаче отмени това решение и върна казуса за ново разглеждане от нов тричленен състав. В същото време петчленният състав подготви пътя за уволнение на Ситнилски, отсъждайки на ръба на закона, че ВСС може да уволнява магистратите с по-малко от 17 гласа.
В края на миналата година пък ВАС спря делото за уволнението на Ситнилски, защото бе образувал тълкувателно дело по казуса. То бе образувано по предложение на заместник-председателя на ВАС Боян Магдалинчев. С него върховните съдии трябваше да решат въпроса дали при отмяна на наказание, наложено от ВСС, съдът трябва да връща казуса за ново решаване от съвета.
Така, делото срещу уволнението на Камен Ситнилски, заведено от него, надхвърли 2 години и в крайна сметка той така и не успя да дочака окончателното произнасяне на съда по него. Саморазправата срещу бившия зам. главен прокурор ще остане в историята един от най-ярките примери за безпринципни и нагласени решения на мнозинството във ВСС.