Министерството на правосъдието настоява българската прокуратура да бъде подложена на независима международна експертиза за нейното състояние и ефективност. Безпрецедентното предложение фигурира в актуализираната Стратегия за съдебна реформа, изготвена от екипа на служебния вицепремиер и правосъден министър Христо Иванов. Нейният хоризонт е 7-годишен.
В същината си новата стратегия е силен реформаторски документ, който най-вероятно ще предизвика скандали още този четвъртък във Висшия съдебен съвет. Главният прокурор Сотир Цацаров трудно би останал безучастен към радикални предложения, което биха показали механизмите за контрол върху държавното обвинение. Извън предложенията за прокуратурата, документът предлага да се направи огромна крачка и в процеса по демократизацията на управлението на съда.
Дори да получи благословия от кадровиците на Темида, стратегията ще се остане само на хартия, тъй като лидерът на партия ГЕРБ и кандидат за нов премиерски мандат Бойко Борисов заяви, че е против съдебна реформа, каквото е ключовото предложение на Реформаторския блок за участие в бъдеща коалиция. “Аз съм против! За да се направи такава реформа, трябва да има широк консенсус на съсловните организации – на прокурори, съдии, следователи”, обяви Борисов пред в. “Преса” в понеделник.
Основната цел на стратегията е да покаже пред Европейската комисия (ЕК), че България има воля да започне реални реформи. По този начин е възможно страната да избегне унищожителен доклад на Брюксел в началото на следващата година. Все повече неофициални информации от Брюксел сочат, че България и Румъния ще бъдат разделени заради липсата на напредък в София. Това може да доведе до приемане на Румъния в Шенген, а България да бъде оставена в чакалнята. Далеч по-сериозният проблем за българите обаче е, че няма да имат независимо и справедливо правосъдие, въпреки заклинанията на всички политици и магистрати през последните седем години (от влизането в ЕС), че работят именно за това.
Под натиска на Брюксел преди година главният прокурор Сотир Цацаров инициира написването на Функционален анализ за състоянието на държавното обвинение. Документът несъмнено бе полезен, защото показа някои дефекти при функционирането на институцията. Общата оценка обаче бе, че този анализ не кореспондира с нуждата от реформа “из основи”, която бе поискана от ЕК преди повече от две години.
Правосъдното министерство предлага независимата чуждестранна проверка да покаже какви са факторите за “политическо, йерархично и друго неправомерно влияние” в прокуратурата. Извън това как се злоупотребява с прокурорските правомощия. Изследването трябва да се фокусира и върху факторите, които ограничават професионалната самостоятелност на обвинителите.
Пряка съдебна демокрация
Стратегията предвижда магистратите да избират пряко своите представители във Висшия съдебен съвет (ВСС). Сега това се прави с делегати, което често води до контролиран от техните началниците вот. Документът предвижда още съдиите да бъдат включени в процеса по избор на техните преки началници. Това в момента е изключително правомощие на ВСС. Правосъдното министерство предвижда съдиите да бъдат въвлечени и в управлението на съдебните институции, в които работят. Пряко трябва да се избират и членовете на комисиите, които отговарят за оценяването на работата на магистратите и за налагането на наказания.
Стратегията настоява за разделянето на Висшия съдебен съвет на две колегии – една за съдиите и една за прокурорите и следователите. Така няма да се допуска вмешателство на основните гилдии при решаването на кадровите и дисциплинарните въпроси. Предлагана реформата на кадровия орган на съдебната влас обаче не спира до тук. Иска се ВСС да не бъде постоянно действащ орган, а такъв, който заседава на сесии. Критиките към сегашния модел са, че членовете на съвета са се превърнали в бюрократи, които са се откъснали от проблемите на системата.
Без недосегаеми
Радикалните предложения включват още въвеждане на механизми за търсене на дисциплинарна отговорност за главният прокурор и председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд. В момента те са на практика недосегаеми. Документът говори и за промяна на статуса на “тримата големи”, но без да се уточнява каква. Иска се ВСС всяка година да пише специален доклад за посегателствата върху независимостта на съдебната власт.
Духът на демократичност при управлението на съда и прокуратурата е заложен и предложението за периодични проучвания за мненията на магистратите по важни въпроси на реформата. Стратегията предвижда въвеждане на стандарт за условията на труд в съдилищата и прокуратурите, но и стандарт за достъпа до правосъдие на гражданите и юридическите лица.
Документът обръща голямо внимание на нуждата от истинска прозрачност при назначаването на членовете на ВСС от парламентарната квота. В него се поставя въпроса за намаляването на политическата квота във съвета (11 от 25 членове), която много често доминира над професионалната квота (пак 11 членове, но разделени на 3 гилдии). За голяма част от предложения е необходима промяна на конституцията.
Отчетност на магистратите
Министерството на правосъдието предвижда множество мерки, които трябва да намалят корупционния натиск върху съдебната власт. Генералната мярка е въвеждането на електронното правосъдие. Заедно с него трябва да се въведат и онлайн регистри за конфликта на интереси сред магистратите. Предлага се специално звено във ВСС да следи за корупция и всяка година да се пише доклад по темата.
Министерството иска до 2017 година да започне и реформата на юридическото образование в България. Предлага се върховните съдии да провеждат конкурсите за първоначално постъпване в съдебната система, а след това всеки магистрат да получи свой индивидуален план за развитие.
Правосъдното министерство се застъпва за широка реформа на наказателния процес с написване на Кодекс на административните нарушения и наказания. В него трябва да се отделят по-леките нарушения на закона (простъпки), които сега задръстват цялата съдебна машина. Стратегията смята, че е нужда цялостна реформа на следствието и разследващата полиция. Поставя се въпроса за закриването на съдилища.
Гражданите биха имали голяма полза, ако се осъществи намерението за въвеждане на пряката конституционната жалба. Тя би им дала възможност да се обръщат пряко към Конституционния съд при нарушаване на техните основни права, които са гарантирани от конституцията.
Шансовете за приемане са малки
Стратегията е придружена от анализ, от който става ясно, че шансовете за приемането й са малки. Документът дава да се разбере, че част от магистратите са заинтересувани от запазване на статуквото, липсва и политическа воля за провеждането на устойчива реформа. Отделно в съдебната система има корупция, икономически и политически натиск, както и семейни обвързаности.
“Корупцията е проблем на държавното управление в България по принцип. Става дума не просто за висок фон от индивидуални икономически мотивирани корупционни актове, а за трайно съществуване на модели за системна злоупотреба с публични правомощия, насочени към власт и към подмяна на публичния й характер. Всяко ограничаване на независимостта на съда е форма на неправомерно влияние и корумпира процеса на упражняване на съдебната власт”, се казва в стратегията.
В същото време е отбелязано, че общественото недоверие в съдебната система е разрушително ниско, а законодателният процес страда от сериозни пороци. Документът критикува както ВСС, така и съдебните началници за липсата на добро управление. В него се посочва, че сред магистратите има културни модели, които им пречат да работят по европейски. Тези модели водят до формализъм в правораздаването и липсата на разбиране, че трябва да се отнасят с уважение към гражданите.
Въпреки всичко това има и добри “новини” в стратегията. Магистратите имат добра обща подготовка и опит, голяма част от тях са мотивирани да работят, а през последните години се проведе и смяна на поколенията, сочи анализът. Общо 62% от тях са на възраст под 45 години. В последните години има явни белези за все по-активното ангажиране на съдии и прокурори с конкретни проблеми на съдебната система, а професионални сдружения се опитват да отстояват на независимостта й. Отделно заплатите в системата са високи на фона средната заплата в страната.
Въпреки всички недостатъци стратегията отчита, че България е направила няколко крачки напред в реформата– създаде се Националния институт на правосъдието, въведоха се конкурси за назначаване в системата, а кадруването е публично.