Централната избирателна комисия (ЦИК) е изправена пред нелек правен казус, възникнал с постъпилото от Делян Пеевски заявление “да не бъде обявяван” за евродепутат и очакваното сходно заявление от Сергей Станишев. Няма проблем избраните за членове на Европейския парламент (ЕП) да се откажат от мандата си, но въпросът е кога и пред кого могат да подадат такова искане, заявиха пред Mediapool членове на ЦИК. Мненията са разделени, а една от причините за това е празнотата в Изборния кодекс и неяснотите по въпроса кога e началото на мандата им.

 

Тънкият момент е, че когато имената на избраните за евродепутати бъдат обявени от ЦИК, те автоматично губят пълномощията си на членове на българското Народно събрание. Според българската Конституция, последният избор заличава предходния.

 

“Терзанията” на ЦИК вероятно щяха да бъдат спестени, ако политическият залог не бе толкова голям – съдбата на лидера на българските и европейските социалисти Сергей Станишев и на знаковия депутат от ДПС Делян Пеевски.

 

Според решение на Конституционния съд от 2001 г., депутатските пълномощия започват от деня на произвеждането на избори, който се счита за начален момент на мандата. По тази логика избраните за евродепутати трябва да подадат заявление за отказа си от мандат пред Европейския парламент.

 

В Изборния кодекс е записано единствено, че ЦИК “обявява получените гласове и разпределението на мандатите между партиите и коалициите при избори за членове на Европейския парламент от Република България не по-късно от три дни след изборния ден” и “обявява имената на избраните членове на Европейския парламент от Република България не по-късно от 5 дни след изборния ден” (чл. 387).

 

Законът не казва нищо за това докога избраните за евродепутати могат да се откажат от мандат и пред кого да подадат оставка. В чл. 389 от кодекса е посочено, че член на българския парламент не може да бъде член на европейския.

 

“ЦИК не може да взема решение, че някой не иска да бъде избран, тъй като по закон не са й вменени такива задължения. Напротив, задължението е комисията да обяви избраните”, коментираха пред Mediapool представители на ЦИК.

 

Петдневният срок, в който комисията трябва да обяви имената на 17-те избрани български евродепутати, изтича в 19 ч. в петък. В четвъртък членовете на комисията все още не бяха разрешили спора кой е моментът, до който избраният за евродепутат може да се откаже от мандата си – дали до приключване на изборите или до обявяване на мандата.

 

“Срокът, в който избраните за евродепутати трябва да заявят дали искат да отидат, не е изтекъл. Това може да се случи до утре (петък-бел.ред.), защото ЦИК не се е произнесъл за окончателното разпределение на мандатите и имената на кандидатите”, според тълкуването на зам.-председателя на парламента и автор на новия Изборен кодекс Мая Манолова. Тя направи този коментар по повод друг казус – съобщеното в четвъртък решение на Момчил Неков да заеме мястото си в ЕП, след като се оказа водач в листата на БСП заради преференциалния вот, който го изстреля от 15-тото място на първото, заемано преди това от Станишев.

 

Според юристи, които се занимават с изборно право, избраните за членове на ЕП стават такива в момента, когато положат клетва като евродепутати. От тази гледна точка случаят изглежда лесно разрешим.

 

Потънали в правната каша, членовете на ЦИК са на път да произведат прецедент с решението си да не обявят имената на двама избрани за евродепутати. През 2009 г., когато Меглена Кунева бе избрана за член на ЕП, името й е обявено от ЦИК, а заявлението си за отказ от мандат тя подава пред Европейския парламент.

 

Станишев заяви още при издигането му на водач на листата, че не възнамерява да става евродепутат. Пеевски, който бе втори в евролистата на ДПС, съобщи в изборната нощ, когато стана ясно, че е избран, че се отказва от мандата си в ЕП в полза на екоминистъра Искра Михайлова. От неговите обяснения и тези на лидера на ДПС Лютви Местан се разбра, че цялото упражнение с номинирането и избора му е било с цел изчистване на репутацията, тъй избирателите са му гласували доверие, въпреки “демонизирането” му.