Очаквано в концепциите на двамата кандидати за председатели на Върховния касационен съд няма остри критики към наследството на сегашния шеф на съда Лазар Груев. Претенденти за ключовата позиция са двете му сегашни заместнички Павлина Панова и Таня Райковска, които ръководят съответно Наказателната и Търговската колегия във ВКС. И двете обещават да работят за върховенството на закона и правото на съдиите да решават делата само според правилата и вътрешното си убеждение. В същото време не се предлагат радикални промени в организацията на работа на ВКС.

Интригата, както обикновено при такива ключови избори, е извън концепциите на кандидатите. Панова и Райковска са уважавани от гилдията съдии. За тях няма и компрометиращи данни около личното им имотно състояние. Разликата между двете е кой ги издига. Зад Панова стоят Лазар Груев и голяма част от съдиите във ВКС, а Райковска бе издигната в последния момент от управляващото мнозинство във Висшия съдебен съвет. Неофициално се говори, че тя се ползва с подкрепата и на главния прокурор Сотир Цацаров.

Един от най-спряганите сценарии е за предизвестен провал на първия вот, който би разбил консолидацията на съдийската гилдия. Върховните магистрати се бяха обединели около идеята, че за приемник на Груев трябва да бъде избран именно съдия от ВКС, който се ползва с уважението на колегите си. Те бяха готови да се обединят около Павлина Панова. Играта обаче се промени с издигането на Таня Райковска.

Ако Райковска или Панова не бъдат избрани, то ВСС ще избере шеф на съда след парламентарния вот и най-вероятно избраникът няма да е съдия от ВКС. Върху кадровия орган на Темида лежат тежки подозрения, че ще съобрази втория си избор с новата политическа конюнктура и има че за цел да разбие консолидацията на съдиите от ВКС.

За независимостта на съда

Съдия Панова говори много повече в своята концепция за независимостта на съдебната власт от съдия Райковска. “ВКС е тази институция, чиято дейност в най-висша степен трябва да символизира независимостта на правосъдието – независимо от влиянието и контрола на каквито и да било политически, финансови или социални интереси, необременено с пристрастия, предразсъдъци и субективизъм”, пише Панова още в увода на своята концепция.

Тя продължава с това, че независимостта на съдиите не е някакво тяхно изключително право или привилегия, а е в интерес на всеки гражданин, който очаква справедливост. Тя признава, че “това доверие” на гражданите към съда се намира в “дълбока криза”. Панова обещава да работи за повишаване на доверието във ВКС, който да даде пример на цялата съдебната система как могат да се случат нещата.

Райковска говори повече за личния пример на магистрата и своето познаване на проблемите в системата. “Не съжалявам за изживените професионални трудности, обиди и огорчения – кой в системата не ги е имал? Удовлетворена съм и от постигнатите професионални успехи, най-вече, когато са резултат и от съвместните усилия на моите колеги”, пише търговският съдия.

“Знам и какво е да работиш на пишеща машина, да носиш дела вкъщи за събота и неделя, без компютър и Интернет, без възможност за бърз достъп до законодателство и съдебна практика, в екстремални условия – трима и повече съдии в един кабинет, в съдебни зали без отопление или под фокуса на прожекторите и под засилено медийно внимание”, допълва Райковска.

Тя и Павлина Панова смятат, че постът на председател на ВКС е естествено продължение на кариерите им, защото са преминали постепенно през всички нива на съдебната система и имат нужния опит да успеят.

Какво трябва да се прави?

Съдиите Панова и Райковска смятат, че е нужно продължаване на административната реформа във ВКС. Съдия Райковска обръща много по-голямо внимание на този въпрос. Тя прави пълен анализ на настоящото състояние на съда, прилагайки значително количество статистически данни за разпределението на делата по колегии.

Райковска смята, че новият шеф на ВКС трябва да обърне много сериозно внимание върху битовите условия за работа в Съдебната палата и недостига на съдебни зали. Магистратът обръща внимание за нуждата от назначаване на още съдии в Търговската колегия на ВКС, за да може да се преодолее по-бавното правораздаване. Съдия Райковска обръща внимание и върху значително по-големия брой служители в общата администрация на ВКС, отколкото има в съдебната администрация. Тя обещава, ако бъде избрана, да обърне тази тенденция.

Допирните точки между двете концепции са обещанията за засилване на тълкувателната практика на ВКС, която има за цел да намали противоречивата практика на долустоящите съдилища. Райковска и Панова обръщат внимание на медиацията като шанс за намаляване на натовареността на съдилищата.

Разликата между концепциите им се корени най-вече в много по-обширното обяснение, което Панова дава за нуждата от обучение на съдиите по европейско право и практиката на Европейския съд по правата на човека. Добре известно е, че България е една от най-често осъжданите пред съда в Страсбург държави. В последствие решенията на ЕСПЧ са задължителни за приложение от българските съдилища.

Съдия Панова обаче отчита, че едва 20 процента от българските съдии са преминали курсове по европейско право и обещава да работи за промяна на това. Този акцент в концепцията на съдия Панова не е изненада, защото в момента тя е българският съдия ad hoc в ЕСПЧ. Извън това тя също отчита, че има нужда от увеличение на броя на съдебните помощници във ВКС.

Съдиите Панова и Райковска обещават да са диалогични със своите колеги и да продължат добрите тенденции от мандата на Лазар Груев. Няма особена разлика в тяхното виждане за публичност. Панова се фокусира повече върху развиване на електронното правосъдие, а Райковска върху нуждата да се сформира специален отдел във ВКС за връзки с обществеността.

В крайна сметка и двете бяха издигнати от членовете на ВСС с почти идентични мотиви, защото са уважавани съдии с дълъг стаж и добра репутация. Техният план за действия трябва да бъде обяснен по-подробно пред колегите им от ВКС, които ще трябва да ги изслушат лично в средата септември.