За да хване последния влак за одобрение на новата програма “Региони в растеж” от Европейската комисия, правителството е разделило 67-те града, които ще получават европари, на големи и периферни, а документът е одобрен от Министерския съвет неприсъствено.

Така програмата за периода 2014 – 2020 г. е изпратена в последния възможен срок на Европейската комисия – до 17 ноември, за да има шанс да бъде одобрена до края на годината, а от следващата общините да получат европейско финансиране. Това става ясно от съобщение на правителствената информационна служба.

Одобрението на програмата с бюджет от 1.54 млрд. евро е жизненоважно за общините, тъй като това е единственият сигурен ресурс за инвестиции през 2015 г., когато предстоят местни избори. Неслучайно столичният кмет Йорданка Фандъкова отбеляза във вторник, че София остава инвеститор номер едно в годините на криза, като столицата разчита на изпълнението на европроекти за амбициозната си капиталова програма.

В същото време за изминалия програмен период 2007 – 2013 г. се очертава най-голямата загуба на европейски средства от 106 млн. евро в края на годината по програма “Регионално развитие”, която е със спрени плащания от юни, става ясно от съобщение на Министерството на регионалното развитие.

Ако това се случи, това ще е най-голямата загуба на евросредства по една програма в рамките на една година. До момента като най-рискови се сочеха Програмата за развитие на селските райони с около 80 – 100 млн. евро и “Околна среда” – с около 82 млн. евро загуба в края на годината.

Загубата на евросредства по “Регионално развитие” ще е около пет пъти повече спрямо прогнозата на служебния кабинет. В съобщението на регионалното министерство не е посочено кои са новите рискови проекти. Най-вероятно те са свързани с устойчивото градско развитие, за което бяха спрени плащанията от Брюксел през юни заради нередности по обществените поръчки.

Служебният кабинет е разделил 67-те града на периферия и големи

За да не се бави одобряването на новата програма “Региони в растеж” от Брюксел, кабинетът на Бойко Борисов е одобрил варианта, подготвен от служебното правителство. Той предвижда разделянето на 67-те града, които първоначално бяха в една ос. В едната ос – “Устойчиво и интегрирано градско развитие” – с бюджет от 840 млн. евро попадат 39 града. В другата – “Подкрепа за периферни географски области най-силно засегнати от бедност” – с бюджет от 106 млн. евро попадат 28 по-малки града, които бяха “ябълката на раздора” между България и Европейската комисия. Това съобщиха от регионалното министерство за Mediapool.

Брюксел беше категорично против финансирането на малките градове по “Региони в растеж” с аргумента да няма разпиляване на европари. Причината е, че тези градове получават финансиране и по Програмата за развитие на селските райони. Не е ясно дали Европейската комисия ще одобри новата трактовка.

За да не се бави одобрението на Споразумението за партньорство между България и ЕС за периода 2014 – 2020 г., този спорен въпрос беше изваден от документа и така решаването му остана за договаряне с новата оперативна програма “Региони в растеж”.

За ремонт на пътища – 194 млн. евро

Останалите близо 600 млн. евро се разпределят между шест приоритетни оси.

От тях най-много средства се дават за ремонт на пътищата втори и трети клас – 194 млн. евро.

За образователна инфраструктура – ремонт на държавни и общински висши и средни училища, както и за изграждане на детски градини – са предвидени 115 млн. евро, а за здравна инфраструктура – 83 млн. евро. За да бъдат одобрени тези средства, България трябваше да представи информация в Брюксел колко и кои болници остават и ще се развиват. Същото се отнасяше и за училищата. Досега обаче няма публична информация това да е направено.

За развитие на регионалния туризъм са планирани 101 млн. евро. Новото тук е, че за първи път вероизповеданията у нас – Българската православна църква, Мюфтийството, Синагогота и т.н., ще могат да кандидатстват за финансиране като туристически обекти по ОПРР. Освен тях проекти могат да подават още 264-те общини, както и Министерството на културата, а туристическите организации могат да бъдат техни партньори.

Бюджетът на “Техническа помощ” е 52 млн.евро.