До 30 април ще работят българите, за да си платят данъците през 2014 година. Образно казано това е денят, в който гражданите ще спрат да работят за правителството и ще започнат да работят за себе си.
Датата е фигуративна, у нас се нарича Ден на свобода от правителството, а по света Tax Freedom Day, и показва кога държавната хазна ще се попълни, ако всичко изработено бъде моментално изземвано от държавата, се казва в анализ на Института за пазарна икономика.
През настоящата година денят на свобода от правителството се пада точно преди т. нар. “Ден на труда” – традиционно неработен ден.
В България денят на свобода от правителството традиционно се пада някъде в края на април или началото на май, като по-ранното му настъпване през последните 5-6 години се дължи до голяма степен на притиснатите от кризата приходи и поддържането на бюджетен дефицит.
Ако продължим със символичната сметка, то от 1-ви до 5-ти май са дните, когато данъкоплатците ще бъдат “освободени” от работа за държавата, тъй като тя ще финансира част от харчовете си със заеми – това е предвиденият дефицит в Бюджет 2014. Тези 5 дена рано или късно ще бъдат отработени в полза на държавата и ние ги наричаме “дни за отработване”.
Методологията за пресмятането на тази символична дата е сравнително проста – сравняват се консолидираните приходи (без помощите) в държавния бюджет с прогнозния БВП на страната. За целта се използват само официални данни или прогнози на правителството. Взимат се приходите, а не разходите, тъй като именно те показват какво се изземва от гражданите и бизнеса през текущата годината. Помощите не се включват, тъй като те не идват директно от джобовете на българските данъкоплатци – основно това са европейски средства.
През 2014 г. българите ще изработят средно по 228 млн. лв. за един календарен ден, измерено чрез очаквания БВП (заложен в Бюджет 2014). Следователно през текущата година са необходими 120 дни, за да се изработят предвидените над 27 млрд. лв. национални приходи в бюджета. Дните за отработване се появяват заради заложения дефицит от 1,1 млрд. лв.
Използването на официалните прогнози на правителството е най-коректният начин да се направи тази сметка, но това не означава, че реалността ще бъде точно такава. Например, при пресмятането на датата за 2010 г. също бяха използвани официалните прогнози, но те се разминаха сериозно с реалностите – сривът на приходите и появата на дефицит премести деня доста по-рано от първоначално очакваното.