В четвъртък Висшият съдебен съвет (ВСС) ще трябва да реши кой да оглави най-голямата структура на държавното обвинение в България – Софийската районна прокуратура (СРП). Кандидати за поста са заместник-районният прокурор на София и говорител на СРП Петър Белчев и редовият обвинител Асен Христов. По неофициална информация фаворит за позицията е Белчев, който бе близък до предишния шеф на СРП Христо Динев. Динев на свой ред се издигна до градски прокурор на София.
Проверка на “Капитал” и “Дневник” показа, че концепцията му за управлението на районната прокуратура се припокрива до голяма степан с тази на Христо Динев, представена за ползване в Софийската градска прокуратура. Забелязват се дори елементи на копи-пейст.
В това число влизат и клиширани изречения като “град София е и културен, религиозен и академичен център”.
Прокурор Белчев обръща специално внимание на един факт до степен, че копира дума по дума бившия си началник: “Специфично за столицата е и че на територията й се намира най-голямото средище на студенти в Република България. В ЖК “Студентски град” има множество увеселителни заведения, концентрирано е различно по националност население. Той е притегателен център за млади хора, търсещи забавление (последното изречение липсва в концепцията на Христо Динев).”
Дословни пасажи в концепциите има и в мерките, които Петър Белчев предлага, и тези, които Христо Динев написа преди няколко месеца. Дума по дума е взаимстван пасажът с предложението за “анализ и ревизия на съществуващите вътрешно ведомствени заповеди”, както и предложението за “внедряване на електронен документо-оборот”
И двамата предлагат създаването на център за преводи, като мотивите им се различават само в мащаба: “Към настоящия момент механизмът за превод е следният: при получаване на отговор от съдебна поръчка, съдържаща например 50-100 страници (Динев говори за 500 страници – бел. “Дневник” и “Капитал”), наблюдаващият прокурор няма възможност да ползва услугите на симултантен преводач, за да може да прецени кои листа да преведе.”
И двамата смятат, че трябва да се използва и развие капацитетът на следствения отдел при Софийската градска прокуратура като, за да опишат това, използват идентични думи: “В заключение бих искал да споделя, че за мен би било чест и професионално предизвикателство да бъда административен ръководител на колегите от СРП/СГП, като се надявам на тяхната подкрепа (Белчев), на техните предложения и подкрепа (Динев) в бъдещата ни съвместна работа”.
В коментар пред “Дневник” Христо Белчев казва следното: “Това са факти от обективната действителност. Нищо не се е променило. Нещата, които са така в обективната действителност, не могат да бъдат променени. Моята концепция е моя визия, но е съвсем нормално като работим по едно и също време и на едно и също място, няма как да напишем различни неща. Няма какво ново да измислим нито той, нито аз. Все едно да стоим в една и съща стая и да трябва да опишем мебелите. Няма как да ги опишем по-различен начин”.
Въпреки множеството общи пасажи в концепциите на Динев и Белчев има и известна разлика, защото става дума за различни прокуратури. Белчев акцентира върху професионалната квалификация на прокурорите и предлага да се създаде регистър, в който да се отбелязва кои прокурори са посетили обучения и по каква тема. Според него така ще се преодолее практиката едни и същи обвинители да ходят по едни и същи обучения.
Конкурентът на Христо Белчев Асен Христов е известен като “вечния кандидат”. През 2008-а и 2009 г. той участва в конкурса за прокурор във Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура, както за съдия във Върховния касационен съд, Върховния административен съд, Софийския апелативен съд, Софийския градски съд и Административния съд в София.
През 2011 г. той се бори без успех за председателското място в Апелативен специализиран наказателен съд. На следващата година – отново за съдия в градския съд, а през 2013 г. – за съдия в специализирания съд.