След сигнал на журналисти от централни медии, Върховният касационен съд (ВКС) образува тълкувателно дело в опит да реши окончателно проблеми със закритите съдебни заседания. Много често с противоречиви мотиви съдии решават да закрият заседанията, когато като доказателства са представени данни, събрани със специални разузнавателни средства.
Съдиите и прокурорите често тълкуват превратно Закона за СРС, в който ясно е написано, че тайни са способите за събиране на информация със СРС, а не самата информация. В началото на март над 30 журналисти от централни медии сезираха заместник-председателя на ВКС и ръководител на Наказателната колегия Павлина Панова с молба за съдействие за принципно решаване на проблема.
Поводът бе отказът на състав на Софийския апелативен съд да допусне журналисти в залата, за да отразят две обществено значими дела – срещу магистратите Анелия Цветкова и Славчо Петков. Причината бе наличие на доказателства, събрани със СРС-та. На първа инстанция обаче и двата процеса вървяха при открити врата.
След подаването на писмото на журналистите, ВКС проучи въпроси и наистина намери, че практиката по темата е противоречива. Много често от съдебните протоколи не става ясно защо едно дело се провежда при закрити врата. Има и примери, в които, въпреки грифа за секретност, делата са били изцяло публични, както и такива, които на една инстанция са били проведени при закрити врати, а на друга – не.
В проверката на ВКС са цитирани и дела по мерки за неотклонение, по които има приложени специални разузнавателни средства, но в някои съдилища те се гледат при закрити врати, докато при други заседанията са открити.
За първи ВКС отправя покана за участие в дебатите по тълкувателното дело и към неправителствени организации.