За да няма втора нулева година за еврофондвете в програмния период 2014-2020 г., с пари от бюджета ще бъдат открити процедури за строеж на магистрали, купуване на машини от бизнеса и обучения за над 6.8 млрд. лв. през 2015 г. Това е решил специализираният Съвет за координация по управлението на средствата от ЕС към Министерски съвет, съобщи правителствената информационна служба в четвъртък.
На заседанието са били одобрени индикативни годишни работни програми по оперативните програми за 2015 г. Те бяха пуснати за обсъждане още през септември, като по програмите “Региони в растеж”, “Наука и образование” и “Човешки ресурси” беше предвидено някои схеми да бъдат отворени още до края на тази година. Заради свръхдефицита в националния бюджет, правителството на Бойко Борисов се е отказало от това, става ясно от съобщението на кабинета.
Обмисляме план да отворим авансово някои схеми, които да финансираме заемообразно с пари от националния бюджет, в противен случай финансирането от новия програмен период ще се забави дотолкова, че има риск не само 2014 г. да бъде нулева по отношение инвестирането на средствата от ЕС у нас, но и следващата, заявява вицпремиерът по еврофондовете Томислав Дончев.
От съобщението на правителството става ясно, че до края на годината нито една оперативна програма няма да бъде одобрена от Европейската комисия, въпреки амбициите на служебния кабинет поне част от тях да бъдат договорени до края на октомври.
С авансовото отваряне на схемите с пари от държавния бюджет на практика правителството на Бойко Борисов признава, че реално оперативните програми ще бъдат договорени с Брюксел в най-добрия случай до средата на 2015 г.
Голямата въпросителна остава Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), по която в четвъртък земеделският министър Десислава Танева заяви, че са изчистени половината от забележките на Брюксел и се надява тя да бъде неформално одобрена до края на годината.
За ПРСР липсва индикативна годишна работна програма с кои схеми ще бъдат отворени през 2015 г. Служебният кабинет пък така и не представи какво е свършило по отношение договарянето на програмата и плановете за стартиране на процедури по нея през 2015 г. Министър Танева също отказа да отговори на този въпрос днес, марак в екипа й да е служебният земеделски министър Васил Грудев.
Годишните работни програми по останалите програми дават реалния старт на изпълнението им през настоящия програмен период 2014-2020 г. Предложените в тях дейности са индикативни и обхващат тези части от програмите, които са вече твърдо договорени с Европейската комисия, се казва в съобщението на правителството.
Схемите за 6.8 млрд лв., които се отварят, не означава, че толкова средства ще бъдат извадени от държавния бюджет през 2015 г. На практика с пари от бюджета през следващата година ще се преведат авансови плащания само по проектите, чието изпълнение ще започне, като идеята е до края на годината средствата да бъдат възстановени от Европейската комисия.
Най-много пари за транспорт
Най-много средства са предвидени за започване на три ключови проекта по програма “Транспорт” на обща стойност близо 3 млрд. лв. Това са втората фаза от реконструкцията и модернизацията на жп линията Пловдив – Бургас (501 млн. лв.), последнят участък на магистрала “Струма” през Кресненското дефиле (1.46 млрд. лв.), както и третият лъч на метрото в София (847 млн. лв.).
За участъци от магистрала “Струма” и метрото в момента вървят тръжни процедури, като плановете са до пролетта на следващата година по тях да има избрани изплънители и строителството да започне.
От индикативната работна програма за 2015 г. е отпаднала магистрала “Хемус” в участъка от Ябланица до Белокопитово за 1.5 млрд. лв., която беше заложена при служебното правителство. Очевидно кабинетът на Бойко Борисов ще заложи изграждането на “Хемус” да стане чрез заем, защото участък от магистралата не е част от основната европейска транспортна мрежа.
По програма “Региони в растеж” през 2015 г. ще бъдат отворени схемите за договаряне на ремонта на пътища за 380 млн. лв., както и за ремонт и изграждане на учлища и детски градини за 180 млн. лв. Отлага се обаче отварянето на схемата за обновяване на градовете за над 1.2 млрд. лв. заради неразбирателството между България и ЕК за броя за подпомагне на градовете през този програмен период. Страната ни продължава да настоява за финансирането на 67 града, докато Брюксел иска те да бъдат намалени.
По програма “Околна среда” се предвижда да бъдат отворени схеми за борба със свлачища и наводнения за 36 млн. лв. Още 28 млн. лв. ще бъдат дадени на министерствата на околната среда и на регионалното развитие за подготовка на регионални прединвестиционни проучвания за обособени ВиК територии, чиито граници съвпадат с границите на действие на регионален ВиК оператор, според публикуваната индикативна работна програма. Предстои да бъде отворена и схема за изграждане на компостиращи инсталации за биоразградими отпадъци за 231 млн. лв.
За бизнеса – 450 млн. лв.
За бизнеса е планирано да бъдат отворени схеми за иновации (40 млн. лв.), технологично обновление (293 млн. лв.) и енергийна ефективност в предприятията (97 млн. лв.) Тези схеми са по новата програма “Иновации и конкурентоспособност”.
Дългочаканата от бизнеса схема за технологична модернизация се планира да бъде открита още през януари, като в зависимост от големината на компаниите те ще могат да получат финансиране от 100 хил. до 1 млн. лв. за купуване на нова техника и апаратура. Последната такава схема беше анулирана от правителството на Пламен Орешарски през лятото заради съмнения за корупция при подреждането на спечелилите фирми.
По новата програма “Наука и образование” се предвижда да бъдат отворени схеми за модернизация на научната инфраструктура, развитие на докторанти, привличане на млади педагози, въвеждане на рейтнгова система в училищата, студентски стипендии и ограмотавяне на възрастните.
Финансиране ще полчат и проекти по рибарската програма в сферата на риболовния туризъм, ресторанти, екоуслуги, свързани с рибарството, както и преработване на продуктите от риболов и аквакултури.