“Прекият избор (на членове на ВСС от професионалната квота – бел.ред.) всъщност е израз на съдебната реформа. Законопроектът за промени в Наказателно-процесуалния кодекс, който вече е в парламента, също е израз на съдебната реформа. Ако намалим с две дози политиката в съдебната реформа, тя, тази реформа, току-виж, се случила.”

Така главният прокурор Сотир Цацаров коментира в понеделник избора на шестима съдии за членове на ВСС през уикенда, с който професионалната квота от 11 души в следващия състав на съвета бе изцяло запълнена. Преди две седмици прокурорите избраха четирима свои колеги, а по-рано и следователите излъчиха своя единствен представител.

“Избрани бяха колеги, които според мен заслужават уважение. Това е изборът на съдиите. Такъв беше изборът и на прокурорите. Този избор може да бъде коментиран само по един единствен начин – изборът на колегите заслужава уважение. И аз мисля, че това ще бъде добре работещ ВСС. Разбира се, предстои да видим и избора на парламентарната квота”, коментира Цацаров след срещата си със световния шампион по шах Анатолий Карпов, който е в България по покана на “Атака”.

Попитан дали има информация по повод слуховете, че сред съдиите са били разпространявани листчета с имена на кандидати, които се подкрепят от някои ръководители на съдилища в страната, главният прокурор не пожела да коментира конкретно този въпрос.

“На вас кой ви е казал, че при съдиите имаше листчета? Аз не мога да коментирам какво са заговорили членове на ВСС или съдии. Ако някой го докаже с факти, да го доказва. И в двете колегии, и в двете професионални общности, изборите се случиха по еднакво добър начин. Това е гласът на хората, той просто трябва да бъде уважен. Този съвет трябва да работи нормално, това е”, лаконичен бе Цацаров.

Само един от фаворизираните кандидати успя да влезе в съдебния съвет

През уикенда съдиите избраха за членове на следващия ВСС петима върховни и един окръжен съдия – Цветинка Пашкунова, Красимир Шекерджиев, Олга Керелска и Севдалин Мавров от Върховния касационен съд, Атанаска Дишева от Върховния административен съд и председателят на Бургаския окръжен съд Боряна Димитрова.

От кандидатите, за които имаше агитация от определени кръгове, близки до сегашното мнозинство във ВСС, съдиите избраха за член на съвета единствено Боряна Димитрова. Всички останали не получиха достатъчно подкрепа от колегите си.

Най-близо до избор беше Калин Баталски от Окръжния съд в Кюстендил. На първия тур той бе сред шестимата кандидати с най-много гласове, но на балотажа бе изпреварен от Севдалин Мавров от ВКС.

С изненадващо малко гласове, в крайна сметка, останаха още зам.-председателят на Пловдивския апелативен съд Станислав Георгиев, шефката на Варненския районен съд Ерна Жак Якова, ръководителят на Габровския апелативен съд Янко Янков и Красимира Костова от Апелативния спецсъд. Всички те фигурираха в списъци, раздавани на съдии в страната, за които спомена членът на ВСС Калин Калпакчиев още преди изслушването на кандидатите на 10 юни.

Едва 304 гласа събра на втория тур и Светлозар Рачев от Габровския административен съд, за който агитира лично председателят на ВАС Георги Колев. Както Mediapool разкри, в началото на юни главният секретар на съда Александър Николов изпрати окръжно писмо от Колев до всички административни съдии в страната, в което се казваше: “Приложено ви изпращам предложение за изборен член на ВСС, което следва да се докладва на административните ръководители на административните съдилища”.

Източници на Mediapool, запознати с кандидатурата на Светлозар Рачев, заявиха, че в началото на април шефовете на административни съдилища за били привикани на разговор в София, посветен на евентуалния му. Всеки съдия е получил разпечатано копие от мотивите на Георги Колев за издигането габровския съдия, а към тях е било приложено и “подканянето” от главния секретар на ВАС. На отказалите да се подпишат, копията са били отнемани, но някои са успели да ги заснемат.

Иванка Иванова прогнозира, че изборът на съдиите ще бъде обжалван

Междувременно ръководителката на Правната програма на институт “Отворено общество” Иванка Иванова прогнозира в понеделник пред БНР, че резултатите от гласуването на съдиите вероятно ще бъде обжалван заради електронната система за гласуване.

“По отношение на гласуването с електронната система, съмненията тепърва трябва да бъдат разсеяни. Просто излезе една известна разлика в подреждането на кандидатите, според гласуването с електронната система и гласуването с хартиените бюлетини, и то трябва да може да бъде обяснено. Мисля, че е вероятно да видим обжалване на избора и да трябва съдебен орган да се произнесе върху резултатите”, заяви тя.

Още след втория тур на изборите при съдиите в неделя някои кандидати дадоха да се разбере, че ще обжалват вота. За пръв път той се проведе по новите правила в Закона за съдебната власт – чрез пряко гласуване от всеки съдия с право на глас, а не чрез свикване на делегатско събрание. Изборът бе проведен паралелно чрез пускане на хартиена и с електронно гласуване от дома на всеки желаещ да го използва. На балотажа гласуваха 1922-ма съдии, от които 467 с бюлетина и 1455-ма онлайн.

“Доколкото разбрах, в нашата система за електронно гласуване не е вкаран един основен модул, който присъства в електронните правителства в други държави. Доколкото съм запозната с тази практика, там има предвидена възможност всеки, който е подал вече гласа си, след неопределен период от време, да провери как точно лично неговият глас е отчетен. Такъв елемент не е вкаран в системата и предполагам, че законността ще се провери, ако се стигне до такъв момент, чрез проверка на тези сорс кодове, които са раздадени на всеки магистрат. При всички случаи ми се струва, че е необходимо да има някакво произнасяне по валидността на избора с електронната система”, коментира още Иванка Иванова.

По повод предстоящия избор на 11 членове на съвета от парламентарната квота, тя заяви, че партиите за пореден път проиграват шанса да превърнат тази процедура в обществен избор, като предложат юристи с утвърдено добро име в обществото, или хора “отвън”, заслужили уважение. Срокът за издигане на номинации изтича тази сряда.

Досега кандидати са предложили ГЕРБ, ДПС и “Воля” – общо осем души. Управляващите издигнаха зам.-председателя на ВАС и вече веднъж член на съвета Боян Магдалинчев, Вероника Имова от ВКС, шефката на Пловдивската районна прокуратура Гергана Мутафова и ръководителката на Бургаската окръжна прокуратура Калина Чапкънова. ДПС номинира столичния съдия Стефан Гроздев и близката до главния прокурор Цацаров следователка Пламена Апостолова. Лидерът на “Воля” Веселин Марешки пък издигна варненския прокурор Владислав Томов.

Очакванията са ГЕРБ да вкара във ВСС и четиримата си кандидати, БСП – трима, а “Обединени патриоти” и ДПС – по двама. “Воля” пък най-вероятно ще остане без представител в съвета заради новото изискване всеки от парламентарната квота да бъде избран с квалифицирано мнозинство от две трети. Групата на Марешки е най-малката в Народното събрание – общо 12 депутати.