“Бих искал да погледна оптимистично на картината и да кажа, че очаквам положително развитие. Истината обаче е, че нямам никаква увереност, че най-накрая тези проблеми, поради които механизмът на наблюдение от ЕК беше установен през 2007 г., ще намерят адекватно решение…Не бих изключил и възможността мащабът, съвкупността и задълбочаването на проблемите във функционирането на правовата държава и демокрацията в България да ни доведат до прилагане под една или друга форма на процедурата по чл. 7 от Договора за Европейския съюз, т.е. да бъдем подложени на проверка дали не са налице тежки посегателства над основните елементи на демокрацията у нас”, коментира преподавателят по право на ЕС в СУ “Св. Климент Охридски” Христо Христев пред Mediapool.
Г-н Христев, наред с отчетливото изоставане на страната ни от Румъния, в последния доклад на ЕК се открои препоръката за независим външен анализ на дейността на прокуратурата. Втвърдява ли дипломатичния тон Брюксел и как Вие четете въпросните констатации за напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка (МСП)?
Включените в доклада на Европейската комисия констатации и препоръки за работата на прокуратурата извън всякакво съмнение са съществен нов момент в мониторинга над работата на институциите в сектора на правосъдие и вътрешни работи у нас. В контекста на изминалата година те очевидно целят да ни напомнят, че не можем да търсим преодоляване на проблемите, поради които механизмът на наблюдение в сектора на правосъдието и вътрешните работи съществува, без да се фокусираме върху начина, по който функционира държавното обвинение.
Главният прокурор Сотир Цацаров реагира със серия интервюта на доклада, подчертавайки дебело, че приветства идеята за външен анализ в рамките на МСП, но не и “предвидената в проекта за стратегия за съдебна реформа международна експертиза”. Какъв сигнал е свиването на външния одит на прокуратурата (по идея на бившия правосъден министър Христо Иванов) до анализ в рамките на МСП (предложен от премиера Бойко Борисов на 17 декември в Брюксел)?
Вижте, аз мисля, че е още рано да знаем какво точно ще представлява външният експертен анализ на прокуратурата, каква точно форма ще има, върху какви основни елементи ще се фокусира. Предпочитам да не си правя изводи на база сравнения на термини, които в крайна сметка не са правно определени.
Дали ще говорим за външен одит или за външен експертен анализ, в крайна сметка важното е едно – да се потърси отговор на въпроса, дали така, както е уредена сега като устройство, като правомощия по откриване и провеждане на основни елементи на наказателното производство, българската прокуратура отговаря на стандартите за справедливо и обективно правосъдие, произтичащи от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) и дали с това устройство и ред на функциониране на прокуратурата ние имаме достатъчно гаранции за наличието на пълноценна правова държава в България.
Как си представяте изработването на този външен анализ – какъв мандат трябва да имат евроекспертите, за да свършат ефективна работа; до каква степен ще бъдат допуснати да вникнат във всекидневната работа на прокуратурата; ще имат ли достъп до движението на т.нар. знакови дела, които най-често биват опропастявани, не без съдействието и на самата прокуратура (пресни примери са решенията по делата “Цветанов” и “Бисеров”)?
Логично са възможни два подхода. Единият, по-глобален, да се направи цялостна оценка на модела на обвинението в България. Да се фокусира анализът върху това, дали при действащата структура на прокуратурата, при разписаните правомощия на прокурорите в откриването и провеждането на наказателното производство, при установената централизация и йерархична съподчиненост, имаме достатъчно гаранции за спазване на изискванията за справедливо правосъдие, произтичащи от ЕКПЧ. Тази оценка не може да бъде направена, разбира се, без различните правни разрешения, които имаме, да бъдат поставени в контекста на практиката, без да се прецени каква институционална култура и порядки на работа съществуват в прокуратурата.
Вторият подход, вероятно би бил да се насочи външната експертиза към работата по конкретни случаи, както Вие самият допускате. Аз лично не съм сигурен, доколко и как точно това може да стане. А и не мисля, че е удачно да тръгваме към участие на външни експерти в конкретни разследвания, извън рамките на действащия наказателен процес.
Единствената позитивна констатация за работата на прокуратурата бе по отношение на създаването на междуведомственото разследващо звено “Антикорупция”. Наред с това обаче ЕК отбеляза наличието на “тенденция знакови дела, по които първоначалните обвинения са за сериозни закононарушения, впоследствие да бъдат забавяни в съдилищата, или решенията по тях да се отменят от по-горна инстанция, или обвинението да бъде оттегляно от прокуратурата на основание липса на достатъчно доказателства или процесуални недостатъци”. Как Ви изглежда тази двуполюсна бележка на езика на Брюксел?
Ами тя отново говори, че са налице проблеми в работата на държавното обвинение по ключови случаи, като повдига въпроса за качеството на правните квалификации и за събираните доказателства, които се представят в съда.
Друг нов момент, изтъкнат от ЕК, беше бележката под линия към констатациите за аферата “Яневагейт”, посочваща “агресивните и провокационни кампании на някои медии” като допълнително предизвикателство пред работата на съдебните органи. Започва ли Брюксел да вниква в задкулисното срастване между трите държавни власти и някои медийни конгломерати и как Вие тълкувате този намек?
Иска ми се да вярвам, че този пасаж в доклада на Европейската комисия поставя началото на повдигане на завесата за европейските институции около това, което се случи и случва в медийния сектор в България. Да, има проблем и той не се ограничава до странните зависимости между работата на определени звена на съдебната система и определени “медии”. Ние сме изправени пред много по-сериозен проблем, свързан с това, че една значителна част, за да не кажа преобладаващата част от медийния сектор, е поставен целенасочено в положение, което няма нищо общо със същността и ролята на една медия в свободното общество, нищо общо със свободата на словото и основните принципи на демокрацията.
В действителност една значителна част от “медиите” в България всъщност вече не са медии, а инструменти за най-обикновена пропаганда, ментална интоксикация, бухалки за политически и икономически шантаж, за целенасочено унищожаване на личности и бизнеси. В тяхната работа вече не се спазват каквито и да е стандарти за журналистическа етика, обективност и плурализъм. Те се използват целенасочено за системни посегателства срещу правата на много български граждани, за отравяне на свободната публична комуникация в нашето общество. Става въпрос не за някаква балканска екзотика на медийния пазар, а за същностен проблем на съществуването и функционирането на демократичната държава в България.
Обективното и безпристрастно разследване на всички твърдения за корупция в Софийския градски съд присъства сред основните препоръки в доклада. Доколко обаче това е възможно, според Вас, при положение, че по “Яневагейт”, а и в последващите изказвания на Румяна Ченалова, в този престъпен контекст бяха замесени дори главният прокурор и премиерът?
Според мен не може да се очаква разумно, че който и да е човек може да разследва обективно хипотеза, в която трябва да се провери самият той. Именно тук е едно от сериозните противоречия на сега съществуващия модел на прокуратурата с основните изисквания, които произтичат от ЕКПЧ в полето на наказателно правораздаване и това вече няколко пъти е конкретно посочено в решения на Европейския съд по правата на човека.
Иначе, при сегашното състояние на нещата за обективна проверка на твърденията и предполагаемите факти в казуса “Ченалова-Янева” можем да говорим само при независим ред на разследване, какъвто би могъл под определена форма да организира парламентът. Но, както виждате, там този проблем изобщо не се поставя.
Как ще изглежда новият Закон за съдебната власт, който предстои да приеме парламентът и ще даде ли той “по-голяма възможност за изразяване на мнение от отделните съдии и прокурори”, както настоява ЕК, а и какъвто бе замисълът на проекта, разработен от екипа на Христо Иванов?
Доколкото знам в момента се работи по актуализация на проекта за изменение на Закона за съдебната власт (ЗСВ), така че все още не можем да сме сигурни какво точно ще бъде внесено като окончателни предложения. Според мен измененията в ЗСВ са изключително важни и с тях могат да бъдат направени редица решаващи стъпки на съдебна реформа.
От изключително значение е разширяването на самоуправлението в съдебната система чрез общите събрания на магистратите, защото това е определяща предпоставка за реална независимост в работата им.
Феноменът на съдебното началничество, при който административните ръководители се изживяват и действат като директори на завод спрямо останалите магистрати, трябва да бъде пресечен. Необходими са също ясни правила и ефективни гаранции за обективното протичане на конкурсния ред на назначаване и израстване на магистратите, за изпълнено със същинско съдържание атестиране, за нормално протичане на дисциплинарните производства.
Трябва да бъде ограничена възможността да се използва командироването като инструмент на произвол, натиск и влияние по дела от страна на административните ръководители. Всичко това не може повече да бъде оставяно в полето на свободно творчество на ВСС, защото съдебният съвет вече е доказал, че използва изключително порочно възможността да дописва установените в закона правила.
Очаквате ли препоръката за приемане на антикорупционния закон и създаване на единен орган с разширени правомощия за борба с коруцпията да бъде изпълнена във вида, в който си представят от Брюксел или и по този въпрос ще станем свидетели на “исторически компромис”, лавиращ между отделните интереси в парламента?
Не мисля, че е възможен качествен пробив в борбата с корупцията при досега прилаганият инструментариум, каквито и нови конфигурации на координация да се правят. Според мен отдавна се очертава нуждата от създаването на специализирана служба за борба с корупцията, на която да бъдат възложени разследващи функции.
Друго необходимо решение е създаването на специализирана прокуратура за борба с корупцията, при внимателен подбор и подготовка на прокурорите, които ще работят в нея и при извеждането й от общата система и зависимости на функциониране, които има в момента. Не съм убеден обаче, че тези мерки могат да бъдат приети от това Народно събрание, защото до момента в него не се наблюдава воля за реална съдебна реформа, нито за ефективна политика на борба с корупцията.
В заключение, каква е прогнозата Ви за изпълнението на последните препоръки на ЕК и как то ще се отрази на последващото развитие на МСП? Дали няма съвсем скоро да останем сами в този механизъм и кой ще трябва да понесе отговорност за това?
Бих искал да погледна оптимистично на картината и да кажа, че очаквам положително развитие. Истината обаче е, че нямам никаква увереност, че най-накрая тези проблеми, поради които механизмът на наблюдение от ЕК беше установен през 2007 г. ще намерят адекватно решение.
Напротив, смятам, че сме изправени пред тенденция за тяхното задълбочаване. Вероятността да останем сами в този формат като в някаква особена карантина е голяма, за да не кажа, че това вече се случва. Не бих изключил и възможността мащабът, съвкупността и задълбочаването на проблемите във функционирането на правовата държава и демокрацията в България да ни доведат до прилагане под една или друга форма на процедурата по чл. 7 от Договора за Европейския съюз, т.е. да бъдем подложени на проверка дали не са налице тежки посегателства над основните елементи на демокрацията у нас.
Що се отнася до отговорността, предпочитам да гледам на този въпрос по друг начин – тези, които искаме да живеем в нормална европейска държава, имаме отговорността да се преборим за това. Друг път няма.