Върховният административен съд (ВАС) отложи в сряда делото, заведено от Инициативния комитет за изборен референдум срещу отказа на бившия председател на парламента Михаил Миков да насрочи допитването.
Причината е, че адвокатът на комитета Йонко Грозев поиска от магистратите възможност да даде подробно становище по въпроса дали делото трябва да бъде прекратено, тъй като 42-то Народно събрание междувременно бе разпуснато.
Според юриста Миков в случая се явява административен орган, чийто актове подлежат на задължителен съдебен контрол. Затова и Грозев поиска от съда да насрочи следващата дата за разглеждане на делото след сформирането на 43-я парламент. Така, според него, ще се даде възможност на следващия председател на НС да се яви в съда.
“Смятаме, че въпросът е процедурен – невъзможността за участие на председателя на парламента в настоящото заседание не е пречка за разглеждане на делото по същество”, обясни Грозев в залата. По думите му правомощията на парламентарния шеф по Закона за референдумите автоматично се прехвърлят и към следващия парламент.
Представителят на Върховната административна прокуратура зае същата позиция.
След кратко съвещание ВАС прие, че в случая няма представляващ Народното събрание, който да бъде конституиран по делото в момента.
След това магистратите поискаха от инициативния комитет становище по този въпрос, за което бе даден и седемдневен срок.
В залата бе премиерът Георги Близнашки, който е председател на комитета. Попитан от журналистите дали смята, че съдът може да вземе безпристрастно решение, когато срещу него стои министър-председателят, той отговори, че в случая се явява в качеството си на гражданин.
Бившият председател на НС Михаил Миков отказа през юни да предвижи подписката за референдум за задължителен, електронен и мажоритарен вот, тъй като ГРАО установи, че над 108 000 от събраните 570 000 подписа са невалидни. Миков отказа да даде на иницативния комитет едномесечен срок за отстраняване на нередностите, предвиден по закон. Именно това негово решение е атакувано пред ВАС в момента.
Въпреки позицията на комитета, според много юристи разпускането на парламента е незаобиколим проблем пред разглеждането на делото и то би трябвало да се прекрати.