Информацията за това колко разследвания е водил депутатът от ДПС и злополучно избран за шеф на ДАНС през лятото на 2013 г. Делян Пеевски по времето, когато е бил следовател, можела да накърни авторитета му.
Това е един от основните мотиви, с които съдия Галин Несторов от Административния съд София град отхвърля жалбата на “Дневник” срещу отказа на градския прокурор Христо Динев да огласи тези данни.
Преди по-малко от месец Върховният административен съд (ВАС) пък окончателно обяви този отказ за незаконно по идентично искане на “Капитал”, отхвърлено от Динев. Въпреки това исканата по Закона за достъп до обществена информация справка все още не е предоставена на изданието от градската прокуратура.
Според логиката на съдия Несторов желанието на медията да получи тази информация целяло “съставяне на “паралелна, лична атестация”, която би била субективна и неотговаряща на фактите, относно работата на конкретния магистрат – в случая Д. П”.
“Възможно е създадената погрешна представа да доведе до накърняване на личния авторитет и да повлияе на възможността на магистрата в бъдеще да изпълнява независимо и почтено правомощията, предоставени му по закон. Тук не се касае единствено и само за личността на лицето П., а стои принципно въпроса за начина за преценка на качествата на всеки един от магистратите, работещи в Съдебната система. Правораздаване intuitu personae – с оглед личността на конкретното лице, е недопустимо, опасно и вредно, без значение дали се касае за публична личност, към която са създадени определени негативни нагласи в обществото, което е нормално, предвид политическото му качество. Прилагането на закона, на такъв принцип е в противоречие с неговата цел и го изкривява в степен да не бъде прилаган еднакво и предвидимо за всички български граждани и в частност по отношение на магистратите. Това означава от правен, закона да се превърне в репресивен инструмент, което е юридически nonsense (абсурд)”, добавя в решението си административният съдия.
Преди време в. “Сега” попита Висшият съдебен съвет дали Пеевски е бил атестиран и дали има данни по колко дела е работил. От кадровия орган на Темида отказаха да предоставят информацията. На първа инстанция съдът отмени отказа, делото е висящо пред Върховния административен съд.
Съдия Галин Несторов дори прави директен паралел с независимостта на съдебната власт, намеквайки, че подобни искания по Закона за достъп до обществена информация биха могли да я накърнят.
“Как да се гарантира същата, когато е възможно да бъде предоставен достъп до информация, която би могла да изкриви представата за професионалната дейност на магистрата и да го постави в несигурност от изпълняване на служебните задължения. Става въпрос за основен принципен въпрос, касаещ не само конкретния случай, но и развитието на съдебната практика в бъдеще по аналогични казуси”, разсъждава магистратът в решението си.
Пеевски има над 8 години стаж като следовател, въпреки че реално е бил на работа около половин година – в периодите, когато не е депутат. Това е възможно заради текст в Закона за съдебната власт, според който, когато магистрати са били народни представители, министри или зам.-министри, това време се приравнява на стаж в съдебната система. Фактът, че Пеевски е бил следовател, беше изтъкнат и от експремиера Пламен Орешарски при номинацията на депутата от ДПС за председател на ДАНС през юни 2013 г.
Информацията за решените преписки от прокурори и следователи е публична и се качва на страницата на Висшия съдебен съвет, като се публикуват атестационните формуляри. Според закона депутатът от ДПС е трябвало да бъде атестиран до този момент два пъти, но за него подобна информация не е публикувана. Градският прокурор Христо Динев е смятан за близък до ДПС заради факта, че съпругата му е бивш съветник на Четин Казак.