Изборът на Меглена Кунева за просветен министър отвлече вниманието от новия Закон за обществените поръчки (ЗОП) и той беше приет окончателно от Народното събрание на извънредно заседание във вторник без шумни дебати за разлика от миналата седмица.

Постоянно действащ методически съвет ще работи по уеднаквяване на практиките по прилагане на контролната дейност по закона. В него ще участват представители на Сметната палата, Агенцията по обществени поръчки и Агенцията за държавна финансова инспекция, решиха депутатите.

Народното събрание намали двойно и размера на предложените от правителството глоби за възложителите.

Така например ако община или агенция запише в изискванията към участниците условие, което ограничава конкуренцията, Министерският съвет беше записал глоба за кмета и шефа на държавния орган до 20 хил. лв. По предложение на депутата от ГЕРБ Свилен Иванов максималната санкция беше намалена на 10 хил. лв. Всички останали глоби също паднаха наполовина. Запазена бе санкцията само за най-сериозното нарушение – когато възложител не обяви поръчка въпреки задължението да го направи. В този случай глобата е в размер на 10% от стойността на поръчката, но не повече от 50 хил. лв.

“В закона отпадат имуществените санкции и остават само глобите. Смисълът на наказанията при нарушение е те да са административни, а не компенсация за извършеното нарушение. Кметовете са отговорни и по други закони, затова глобите трябва да се намалят. Иначе заплатите няма да им стигнат”, мотивира предложението си Свилен Иванов.

Новият Закон за обществените поръчки е едно от предварителните условия по договора ни за партньорство с ЕС 2014 – 2020 г. Той отразява европейски директиви в тази сфера, които трябва да са въведени до април 2016 г.

Законът ще влезе в сила от 15 април, решиха депутатите и така спазиха срока.

Основната цел на закона е да се намалят възможностите за провеждане на нагласени търгове за определени кандидати. България беше критикувана и често попадаше в докладите на Европейската сметна палата заради това. Наложи се дори Европейската комисия да спре временно фондове, за да поправим системите си за контрол.

Критиците: Широко отворени врати за корупция

Според депутати от Реформаторския блок, БСП и Патриотичния фронт обаче новият закон отваря вратата за корупция още по-широко. Най-критични към новия закон бяха Мартин Димитров и Гроздан Караджов от гражданската квота на Реформаторския блок, Димитър Байрактаров от Патриотичния фронт и Филип Попов от БСП.

Те бяха за въвеждането на случаен принцип при разпределянето на делата при обжалване на поръчките в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), но не получиха подкрепа в залата. Вместо това остана досегашният ред – председателят на КЗК да разпределя делата, като дори правомощията му бяха увеличени с възможността да посочва и хората, които да работят по преписката.

Остана старото положение и с невъзможността за обжалване на малките обществени поръчки, както и радиата и телевизиите да получават пари без търгове.

По искане на Гроздан Караджов в парламента дойде вицепремиерът по икономическата политика и еврофондовете Томислав Дончев, за да обясни философията на новия закон.

Дончев: Корупцията се бори не със заклинания, а с работещи институции

“Великият воин намира битката, която ще го направи велик воин, и тя го прави. Само че сте объркали и противника, и тактиката”, обърна се Дончев към критиците на закона.

Корупция не се бори с идеологически клишета или със заклинания, а с добро законодателство и с работещи институции, допълни той и обясни, че “като правило проблемът, свързан със ЗОП, не е в закона, а в неспазването му”.

Според Дончев това е закон, а не процедурен наръчник. Не очаквайте всички отговори по най-детайлните въпроси от един закон, който по дефиниция е рамков, препоръча Дончев.

Той обясни, че обществените поръчки са една от общностните политики и за това си има причина – общият пазар. Това предполага във всяка държава-членка на ЕС да има ясни и еднакви правила, които да се следват. Именно това прави транспонирането на директивите задължително, мотивира се вицепремиерът.

Новият закон се пише от шест месеца с помощта на работна група с участието на повече от 40 експерти от практически всички ведомства. Минал е обществено обсъждане, включени са повече от 700 предложения. Трудно ми е да разбера тази емоционална истерия в последния момент, коментира още Дончев.

Във връзка с тезите, че предварителните пазарни проучвания са корупционно начинание, Дончев поясни, че до момента служителите са правили такива проучвания, но неформално и нерегулирано. С новия закон този процес се регламентира, обясни той.

По отношение на ускоряването на обществени поръчки Дончев заяви, че за 2015 г. са били възложени общо 11 000 обществени поръчки, от които само 7 са били ускорени. Корупцията в обществени поръчки идва не от по-голямата конкуренция, не от допускането на повече участници, а идва от отстраняването, заяви вицепремиерът.

По думите му злонамерените възложители ползват точно тази техника – неудобните кандидати, които биха дали по-добра цена и по-добри условия, са отстранявани преждевременно. Отстраняването от процедури по обществени поръчки генерира корупция, допълни той.

По отношение на процедурата за директно купуване на ефирно време Дончев обясни, че подобна възможност съществува и в старата директива, и в новата. Законодателят на европейско ниво има предвид, че електронните медии, за разлика от всички останали, функционират при хипотезата на ограничен пазар, обясни Дончев. По думите му в тази област пазарът по същество не е свободен.