Прокурори: Прокуратурата не работи добре и се нуждае от реформи

Повече от 80% от прокурорите са на мнение, че прокуратурата не работи добре и се нуждае от реформи. Това сочи национално представително изследване сред прокурори от районни, окръжни и апелативни прокуратури, съобщиха от Фондация Български институт за правни инициативи, по чиято инициатива е проведено изследването.

Оценките на прокурорите за промените през последната година и половина, са поляризирани - около една трета от интервюираните - или 31%, смятат, че от началото на мандата на новия главен прокурор са налице значими промени към по-добро, а 40% приемат, че промените, които се случват са с малък обхват и все още липсват значими реформи. Около 23% от интервюираните са на мнение, че дори е налице влошаване. По-критични са прокурорите от районните прокуратури, докато сред прокуратурите в по-горна инстанция преобладават положителните оценки.

Сред ключовите проблеми в прокуратурата са натоварването на прокурорите с несвойствени дейности (писане на справки за хода и статуса на преписките по ключови дела, обобщения на статистическа и друга аналитична информация), твърде формализиран процес, формално атестиране, некачествено събрани доказателства от разследващите полицаи, липса на ясни и прозрачни механизми за израстване в йерархията, некачествен законодателен процес и чести промени в законодателството.

Повече от 80 на сто от прокурорите смятат, че атестирането не успява да даде реална и справедлива оценка за тяхната работа - една четвърт от прокурорите са категорично на това мнение, а други 57% се концентрират в позицията „по-скоро не”. Формалното атестиране попада сред водещите проблеми в работата на прокуратурата (посочено от 50% от интервюираните, което го нарежда на трето място в йерархията на проблемите в прокуратурата след натовареността с неспецифични дейности и формализирания процес).

Общо 40% смятат, че не са коректно оценени. В системата на прокуратурата не са създадени безспорни и справедливи механизми за кариерно израстване и назначаване на административни ръководители, сочи изследването. Още по-критични са мненията за конкурсите за повишаване на магистрати в рамките на съдебната система.

Проучването показва, че в оценките на прокурорите доминира мнението, че дисциплинарните наказания не се прилагат еднакво и създават условия за пропускливост в системата при едни и същи казуси, за едно и също деяние, в някои случаи има наложено наказание, а в други не. На това мнение са над две трети от прокурорите, като по-висока степен от средното отчитане отново се наблюдава в районните прокуратури. 16% от интервюираните прокурори смятат, че дисциплинарните наказания се използват като метод за тенденциозно наказване на определени прокурори, а не за подобряване на процеса на правораздаване.

Въпреки опитите за изграждане на строга система за разпределяне на делата, все още в част от случаите преписките биват разпределяни без да бъде спазен принципът за случайно разпределение на делата, а понякога прокурорите получават устни указания от висшестоящи прокурори по конкретни дела, сочи изследването. 41% от прокурорите отчитат, че в тяхната прокуратура има случаи при разпределение на преписките, при които не е бил спазен принципът за случайното разпределение. Според 24% от тях причините за това са свързани със специализацията на отделните прокурори, а по мнението на други 17% - няма някакво убедително обяснение за тези практики.

Като най-чести форми на неетично и корупционно поведение прокурорите посочват йерархичен натиск и злоупотреба с власт от страна на административни ръководители, избирателно използване на възможностите за самосезиране, поддаване на натиск от влиятелни политически и икономически фактори и други.

Според 48% от прокурорите Механизмът за сътрудничество и проверка на Европейската комисия трябва да продължи. Това мнение е продиктувано от факта, че до голяма степен прокурорите виждат в докладите на ЕК по-реално отражение на проблемите на съдебната система и в частност на прокуратурата, сочи анализът. 27% от прокурорите смятат, че Механизмът е важен инструмент за постигане на промяна, но ефектът му може да бъде подобрен, ако се правят по-точни констатации и препоръки, а 26% са на мнение, че само чрез натиск от страна на ЕК съдебната система, и в частност прокуратурата, могат да постигнат някакви позитивни промени.

Има и критици на докладите по линия на Механизма за сътрудничество и проверка и техните аргументи са в прекалено общите и политически послания, които според тях не показват познаване на реалностите в българската съдебна система и прокуратура. На това мнение са общо 47 на сто от интервюираните, показват данните от анализа.

В рамките на проекта са направени 450 анкети с прокурори в цялата страна и дълбочинни интервюта със съдии, прокурори, следователи и разследващи полицаи.