Прокуратурата е изискала всички указания, които ръководството на БНБ е давало на квесторите в КТБ Елена Костадинчев и Станислав Лютов, съобщи главният прокурор Сотир Цацаров преди заседанието на Висшия съдебен съвет в четвъртък.
Преди два дни срещу двамата бе образувано дело за особено тежък случай на безстопанственост в големи размери заради предоговорените депозити с преференциални лихви, въз основа на които титулярите им след това са получили обезщетения от Фонда за гарантиране на влоговете.
Цацаров потвърди индиректно в сряда, че един от проверяваните по делото висши служители на БНБ е и.д. подуправител по банковия надзор Нели Кордовска. Както е известно, тя е сред хората, изтеглили парите си от КТБ точно преди банката да бъде поставена под специален надзор през юни м.г.
Главният прокурор обясни още, че държавното обвинение вече е поискало от синдиците в КТБ, Фонда за гарантиране на влоговете и БНБ всички указания, които са давани на квесторите.
“Трябва да се прецени какво е естеството на указанията, второ трябва да се прецени дали въобще тези указания са спазвани. Съвсем скоро ще стане ясно. Това няма да е дълго, сложно и тежко разследване, но не искайте от мен да блокирам работата на колегите, които работят по разследването, като кажа няколко новини, които да звучат сензационно”, обясни Цацаров.
Делото срещу Костадинчев и Лютов бе образувано няколко дни, след като премиерът Бойко Борисов се възмути, че чрез предоговарянето на преференциални депозити на “баровци” Фонда за гарантиране на влоговете се източва с помощта на квесторите и така се губят публични средства.
Сотир Цацаров отново обясни още, че прокуратурата ще разпита депозанти, развалили договорите с едностранно предизвествие. Сред тях има хора с “известни имена”, каза Цацаров, но не спомена ни едно от тях. Засега единствено бившият премиер Иван Костов публично призна, че е използвал тази схема, за да получи обезщетение, уверявайки, че тя е напълно законна.
“Прекият въпрос е дали квесторите са отговорни за извършените действия. Присъди на тротоари не се раздават. Не защото това е тротоар, а защото има наблюдаващи прокурори и защото има разследване”, добави главният прокурор пред сградата на ВСС в четвъртък.
Той коментира още, че КТБ е сключвала договори за преференциални депозити с лихви между 7.6% и 9.8%, което е много по-висок процент от пазарния към момента на затварянето на банката. Лихвите и по обикновените влогове в банката бяха по-високи от пазарните преди тя да затвори.
“Разбирам огромния интерес (към КТБ). Пак казвам, вие се опитвате да поискате от мен присъда. Няма да го направя. И морална оценка няма да дам”, каза Цацаров.
Той все пак уточни, че КТБ е имала право да определя преференциални лихви за своите клиенти и само по себе си това не може да е престъпление, освен ако тези лихви са били давани на фирми, които са свързани с управата на самата банка. По закон обаче този вид депозити не са гарантирани от закона, който защитава обикновените влогове до 100 хил. евро. Именно техните собственици би трябвало да имат право на обезщетение от Фонда за гарантиране на влоговете в случай, че лицензът на банката, в която са парите им, бъде отнет.
Ден по-рано шефът на временната парламентарна комисия за КТБ Десислава Атанасова (ГЕРБ) съобщи, че разполага с доказателства за противоречиви указания, давани от ръководството на БНБ към двамата квестори.
“Това, което много изненада комисията днес е, че не само БНБ е имала серия от указания към квесторите, оказа се, че има различни по време указания, които в своя смисъл са доста противоречиви”, обясни Атанасова, след като депутатите от временната комисия за пореден път обсъждаха казуса “КТБ” при закрити врата във вторник.
Като пример тя посиочи, че на един и същ въпрос Костадинчев и Лютов са получили едно становище от управителя на централната банка Иван Искров, а в друг момент – противоположно мнение от шефката на банковия надзор Нели Кордовска.