Председателят на Висшия адвокатски съвет адв. Ралица Негенцова предложи на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния
касационен съд да разгледа и постанови тълкувателно решение във връзка с приложението на чл. 62, ал. 4 СК по въпросите: Кой е началният момент на иска по тази разпоредба и допустимо ли е малолетното дете да води този иск чрез законния си представител?
Член 62, ал.4 от Семейния кодекс гласи: „Детето може да оспори бащинството до една година от навършването на пълнолетие”.
Според практиката на ВКС в нормата е определен крайният момент за допустимост на иска – до изтичане на една година от навършване на пълнолетие, но не е налице начален момент. Според съда искът може да се предяви и преди навършване на пълнолетие, включително може да се предяви и от малолетното дете чрез законния му представител. В този смисъл са определение №30/10г. по ч.гр.д. №27/10г. на ВКС, определение 398/12 по ч.гр.д. №340/12 на ВКС и определение №499/12 по ч. гр.д. №224/12 на ВКС.
Висшият адвокатски съвет счита, че посочената практика е неправилна и не съответства на действителния смисъл на обсъжданата норма, като излага следните следните съображения:
“В законопроекта за новия Семеен кодекс е бил предвиден следният текст на нормата: „Навършилото четиринадесет години дете може да оспори бащинството до изтичане на една година от пълнолетието си.” В заседание, проведено на 22.04.2009г. правната комисия обсъжда посочената норма. Народният представител Надка Балева е заявила: „…Защото ми се струва, че тук се дава възможност от 14 години до 19 години – в срок от пет години то да оспорва. Ако майката не желае да оспорва бащинството ще му назначим особен представител по общите правила. Но има нещо друго. Струва ми се, че е прекалено ниска възрастта 14 години. Знаем какви промени стават в децата на тази възраст и да дадем възможност да оспорва бащинството. Според мен, това крие изключително голяма опасност. Приемам предложението, направено от Иглика Иванова и Георги Анастасов, че детето може да оспори бащинството до изтичане на една година от навършване на пълнолетие.” Комисията приема това предложение. Народното събрание приема разпоредбата в посочения смисъл.
Във връзка с горепосоченото законодателят е приел, че искът е допустим за срок от 1 година, която започва да тече от навършване на пълнолетие на детето. Това следва и от езиковото тълкуване на нормата – законодателят е определил със съюза „от” началния срок, който е навършването на пълнолетието, а със съюза „до” крайният, тоест изтичането на една година от този момент. Следователно правото възниква с навършването на пълнолетието.
След като срокът е едногодишен и същият започва да тече от навършване на пълнолетието, то явно законодателят приема, че въпросният иск не може да се предяви преди този момент нито от непълнолетното дете лично, нито от малолетното дете чрез законния му представител. Същевременно дори да се приеме, че началният момент на срока не е от навършване на пълнолетието, а от по – ранен момент, въпросният иск е строго личен и предявяването му зависи изключително от волята на носителя на правото, поради което в такъв случай следва да се приеме, че същият може да се предявява от непълнолетното дете, което съгласно закона може да стори това лично, но не и от малолетното дете чрез законния му представител.
Според практиката на ВКС, посочена по – горе, искът е допустим за срок от 19 години. Така на първо място е налице огромна разлика със срока, в който могат да се предявят исковете за оборване на презумцията за бащинство от майката и от презумптивния баща, който е в размер на 1 година с различен начален момент. Тази практика дава възможност за злоупотреба, тогава когато законният представител е пропуснал срока за предявяване на своя иск и чрез предявяване на иска на детето цели да отстрани този свой пропуск. Така детето може да бъде лишено от възможност да формира свое становище по въпроса дали желае да използва този иск. Само в случай, че в закона е предвидена предпоставка за знанието на детето за генетичния баща, то би имало интерес искът да се предяви и когато е малолетно. Но такава предпоставка не е предвидена в закона.”