Върховният административен съд (ВАС) постави под тежка въпросителна всички права на Висшия съдебен съвет (ВСС) да ръководи съдебната власт. Към Конституционния съд (КС) е изпратено питане дали кадровиците на Темида могат да правят нещо повече от това да  назначават магистрати, да ги наказват и да гласуват бюджета на съдебната власт.

При едно решение на КС в този дух ВСС ще бъде лишен от основни правомощия по организацията на съдебната власт, които в момента изпълнява. Така цялата отговорност за съдебната реформа ще остане в ръцете на Народното събрание и Министерството на правосъдието.

Този казус се заплита след жалба на председателя на Административен съд – София град Радостин Радков до ВАС. Той обжалва решение на Висшия съдебен съвет от пролетта, с което се приема норма за минимално натоварване с дела за началниците в системата. С това решение ВСС приема, че шефовете на по-големите магистратури имат право на 30% по-ниско натоварване от редовите магистрати.  

ВАС обаче осъзнава, че е поставен в ситуация сам да реши въпроса дали съдебния съвет изобщо има право да управлява системата. Върховният съд прави пълен анализ на практиката на Конституционния съд и не успява да намери отговор на въпроса. Конституцията също мълчи дали ВСС може да казва на съдиите по колко дела трябва да решават годишно.

Основният закон е твърде пестелив по темата. В него е записано, че съдебният съвет кадрува в системата, организира квалификацията на магистратите, приема бюджет и указва как се пишат годишни доклади. В конституцията не се казва дали ВСС има право да организира работата на съдебната власт и да я управлява.

Възелът се заплита още повече от Закона за съдебната власт. В него е записано, че ВСС създава организация за работа на съдебната власт и осъществява “управление” на дейността й, но без да засяга независимостта на нейните органи. Така законът дописва конституцията.

При това положение ВАС се опитва да реши противоречието чрез практиката на Конституционния съд. Тя обаче се оказва също твърде противоречива. През 1994 година КС приема, че ВСС има правомощия да осъществява “ръководство” на структурите на съдебната власт. През 2011 година обаче казва друго – ВСС само “обслужва” функционирането на съдебната система, а не я “ръководи”, каквато е например ролята на Министерския съвет в изпълнителната власт.

Във второто си решение КС приема, че Висшият съдебен съвет по конституция няма управленски или ръководни правомощия по отношение на магистратите. Те са признати за независими при изпълнението на своите функции. През 2014 година обаче КС взема още едно решение, с което приема, че ВСС има право да осъществява  “общо управление на съдебната власт”. Всички тези противоречия в практиката се дължат на това, че Конституционният съд не е длъжен да спазва собствените си решения.

Целият въпрос, който звучи елементарно – дали ВСС може да управлява или не съдебната власт – се оказва твърде сложен. Причината е основната норма, че магистратите трябва да са независими и да се ръководят само от закона. Думата “управлява” означава, че те са донякъде зависими в своята дейност от Висшия съдебен съвет. ВАС отказва да реши този казус заради множеството противоречия и го препраща към Конституционния съд.

Отнемането на правото на ВСС да управлява или организира съдебната власт би довело да големи проблеми. Кадровият орган на Темида няма да може да реши въпроса за равномерното натоварване на магистратите, което се иска от Европейската комисия. Ще се породят спорове дали ВСС може да реши скандалите със случайното разпределение на делата, както и дали съветът може да закрива излишни съдилища и прокуратури.

Прехвърлянето на цялата тази отговорност към Народното събрание означава, че всички тези въпроси трябва да бъдат уредени в Закона за съдебната власт. ВСС ще бъде прескочен, а приложението на закона може да бъде делегирано и на преките шефове в съдебната власт. Така те ще придобият много по-голяма власт, което ще породи нужда от много по-голяма прозрачност. Финансирането на реформата на свой ред може да бъде изцяло изнесено от съдебния бюджет към бюджета на правосъдното министерство.