Германският Върховен федерален съд разглежда две дела между доставчици на електроенергия и газ и техни клиенти по повод на увеличенията на цените между 2005 г. и 2008 г. Въпросните клиенти, които се снабдяват при условията на универсална услуга (клиенти по общата тарифа) 1 , твърдят, че тези увеличения са прекомерни и че са въведени въз основа на незаконни договорни клаузи.
Действащата към меродавния момент германска правна уредба е определяла общите условия на договорите с потребителите и е предвиждала тези общи условия директно да се включват в договорите с клиентите по общата тарифа. Уредбата е позволявала на доставчиците да променят едностранно цените на електроенергията и газа, без да посочват основанието, предпоставките и обхвата на промяната, но все пак е гарантирала, че клиентите ще бъдат уведомявани за увеличението на цените и ще могат евентуално да прекратят договорите си.
В отговор на въпросите на германския Върховен федерален съд в днешното си решение Съдът на Европейския съюз констатира, че Директива 2003/54 за електроенергията 2 и Директива 2003/55 за газа 3 не допускат национална правна уредба (като приложимата в случая германска уредба), която определя съдържанието на договорите за доставка на електроенергия и газ с потребителите, снабдявани при условията на универсална услуга 4 , и
която предвижда възможност за доставчиците да променят цената на доставката, но не гарантира, че потребителите ще бъдат уведомявани за основанието, предпоставките и обхвата на промяната в подходящ срок преди влизането ѝ в сила.
Съдът в частност отбелязва, че тези две директиви задължават държавите членки да осигурят високи нива на защита на клиентите, що се отнася до прозрачността на договорните условия.
Съдът постановява, че освен правото да прекратят договора за доставка (право, предвидено в директивите в случай на промяна в цената), клиентите трябва да имат и право да оспорват ценовите промени.
За да могат изцяло и реално да упражняват тези права и да вземат информирано решение за евентуално прекратяване на договора или за оспорване на промяната в цената на доставката, клиентите, снабдявани при условията на универсална услуга, би трябвало да бъдат уведомявани в подходящ срок преди влизането в сила на промяната за основанията, предпоставките и обхвата ѝ.
До Съда е отправено и искане да ограничи в максимална степен финансовите последици от решението, но той го отхвърля и не ограничава действието на съдебното решение във времето. По този въпрос Съдът в частност отбелязва, че не е доказано, че поставянето под въпрос на правоотношения, които са изчерпили последиците си в миналото, би предизвикало с обратна сила сътресения в целия сектор на електро- и газоснабдяването в
Германия. Следователно даденото тълкуване на Директиви 2003/54 и 2003/55 се прилага за всички ценови промени, настъпили в срока на действие на Директивите 5 .
ЗАБЕЛЕЖКА: Преюдициалното запитване позволява на юрисдикциите на държавите членки, в рамките на спор, с който са сезирани, да се обърнат към Съда с въпрос относно тълкуването на правото на Съюза или валидността на акт на Съюза. Съдът не решава националния спор. Националната юрисдикция трябва да се произнесе по делото в съответствие с решението на Съда. Това решение обвързва по същия начин останалите национални юрисдикции, когато са сезирани с подобен въпрос.
—
(1) Това означава, че доставчикът носи задължение съгласно германската правна уредба да сключва договори при закрепените в тази уредба условия с клиентите, които поискат и имат право на това.
(2) Директива 2003/54/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и отменяща Директива 96/92/ЕО (ОВ L 176, стр. 37; Специално издание на български език, 2007 г., глава 12, том 2, стр. 61). Директивата от 2003 г. е отменена с Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на
електроенергия (ОВ L 211, стр. 55).
(3) Директива 2003/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 година относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и отменяне на Директива 98/30/ЕО (ОВ L 211, стр. 94; Специално издание на български език, 2007 г., глава 12, том 2, стр. 80). Директивата от 2003 г. е отменена с Директива 2009/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на
природен газ (ОВ L 211, стр. 94).
(4) Що се отнася до задължението за информиране на клиентите, за които се прилага специална тарифа, вж. решение на Съда от 21 март 2013 г., RWE Vertrieb (C-92/11), както и прессъобщение No 36/13. Съгласно това съдебно решение прозрачно предоставяната на потребителя преди сключването на договора информация за основанието и метода за промяна на таксите за доставката на газ е от основно значение. Този извод обаче не важи за договорите с клиенти, за които се прилага общата тарифа (каквито са клиентите в разглежданите тук дела). Всъщност договорите с клиентите, за които е ставало дума по дело RWE Vertrieb (клиенти по специална тарифа), се уреждат не само от Директива 2003/55, но и от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273). Съдържанието на договорите с клиентите по общата тарифа обаче се определя с императивни разпоредби на германското право, поради което Директивата за неравноправните клаузи не се прилага спрямо тях.
(5) Директиви 2003/54 и 2003/55 влизат в сила на 4 август 2003 г., а крайният срок за транспонирането им в националното право е 1 юли 2004 г. Те са отменени, считано от 3 март 2011 г. (вж. по-горе, бележки под линия 2 и 3).
Неофициален документ, предназначен за медиите, който не обвързва Съда.
Пълният текст на съдебното решение е публикуван на уебсайта CURIA в деня на обявяването.