До дни се очаква правителството да подаде оставка. Защо обаче година след началото на кабинета „Орешарски” се стигна до неговия финал и трънлив ли беше пътят на премиера Пламен Орешарски? Какво се случи последните 10 дни и защо каруцата се обърна след евровота?
Седмицата, в която правителството, оглавено от Пламен Орешарски, трябваше да навърши първата си година управление, се оказа и време разделно.
Междувременно за една година кабинетът преживя стотици дни протести, сблъсъци край парламента, бял автобус, окупация на депутатите и най-стария университет в страната.
Нищо от случилото се обаче не се оказа достатъчно, за да накара управлението да си подаде оставката. Все пак единствено Йордан Цонев от ДПС направи уговорка преди евровота.
„Ние казахме – ако на тези избори 50 + 1% спечелят партиите, които не са в мнозинството, ние ще определим дата за избори. Този барометър ще покаже – ако нямаме подкрепа, ясно е какво правим – отиваме на избори”, обясни тогава той.
Вододелният камък за правителството се оказаха евроизборите. Въпреки мълчанието от страна на социалистите, премиерът Пламен Орешарски в типичния си лаконичен стил коментира дали държи на всяка цена да остане на власт.
„За Пламен Орешарски това никога не е било детска мечта. Винаги съм подчертавал, че подкрепата за кабинета на двете партии е ключ”, коментира премиерът.
След като БСП ги загуби и отбягва коментари по същество в продължение на 10 дни, топката – дали очаквано или не, беше поета от ДПС. Лидерът на движението Лютви Местан направи уговорката, че не произнася присъди, а след това заяви:
„ Идеята за пълен мандат не е път към стабилност. Като изключим този вариант, са възможни три други варианта. Първият – хоризонт на кабинета „Орешарски” до октомври 2015 г. и провеждане на избори 2 в 1 – местни и парламентарни. Избори догодина по това време. И третият вариант – избори до края на годината. Нашите предпочитания са към третия вариант – избори до края на годината”.
Особено след прословутото кърджалийско кафе, позицията на Местан съвпадна с тази на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. Борисов повтаряше като мантра в продължение на година една и съща теза.
„С цялото ми уважение към вас – мислете за оставка и то днес. Ще вкарате държавата в такава криза, от която няма да можете да я извадите след това. Това е мъка за държавата, унищожаване на институциите. Затова моля всички да преодолеят егото си, да отидем на предсрочни избори. Има и нови реалности – появиха се 2-3 нови партии с добри резултати – АБВ, Реформаторският блок, ББЦ. Няма да бъде същата конфигурацията в парламента. Сега как да работят, те са като болни прасета – седят и се гушат и се чудят какво да правят”, обясняваше Борисов.
По-малко от 24 часа, прекарани в пълно мълчание, лидерът на БСП Сергей Станишев отвърна на другарския огън – поиска избори още по-рано, но с условието, което посича предимно ДПС – да се въведе задължително гласуване.
„Не смятам, че отлагането с една година е полезно и уместно, защото няма среда за успешна работа и реализиране на по-дългосрочни приоритети. От тази гледна точка тезата на лидера на ГЕРБ „избори незабавно” не смятам, че е уместна. Иначе не смятам, че изборите трябва да бъдат протакани”, заяви лидерът на социалистите.
Минути след бомбата на Станишев, Местан каза, че се надявал това да не е отмъщението на социалистите към партията му.
„Аз не искам това да е вярно. Отмъщението не е езикът на модерната политика. Още повече, че ако това е отмъщение, ние с нищо не сме го заслужили”, обясни той.
В рамките на няколко часа от ГЕРБ си промениха позицията стратегически – първоначално подкрепиха БСП в желанието им да въведат задължително гласуване, но няколко часа след това премислиха и предложиха референдум по въпроса, паралелно с предсрочен вот.
„Знаете, че имаше Инициативен комитет и сериозна обществена подкрепа за въвеждането на задължително гласуване, защото това е единственото противодействие на контролирания, купения вот. Смятам, че БСП искаше по този начин да даде отговор на вчерашната позиция на ДПС – за разтуряне на тяхната коалиция”, коментира бившият вътрешен министър Цветан Цветанов.
След като в продължение на няколко дни всеки в държавата изчисляваше кога ще бъде предсрочният вот и колко време остава на това правителство, Станишев събра пленума на партията. И пред социалистите предложи политически хитрото, но математически невъзможното:
„Хората трябва да дадат сила, независимо на коя партия, за да се постигнат резултати и да има промяна. Честната позиция е изборите да са незабавно. При наличието на политическа воля и отговорност на президента и основните парламентарни и извънпарламентарни сили, срочни избори до края на юли са възможен и реалистичен вариант и това е най-добрият вариант за страната. Възможно е спешно да се приемат и промени в срокове и законодателство, за да се отпуши тази възможност”.
Според Конституцията и Изборния кодекс президентът определя датата на изборите, а те няма как да се подготвят и проведат в срок, по-кратък от два месеца, след като правителството подаде оставка.
За 24 часа четирите парламентарни сили успяха да вземат отношение по идеята. От ДПС не оспориха идеята за експресен вот, но от думите на Местан не стана ясно дали ще дадат другарско рамо на БСП.
„Ако мандатоносителят е взел своето окончателно решение, време е за отговорни консултации при държавния глава. Надявам се за всички вече е ясно, че на пресконференцията на ДПС се случи нещо, което не заслужава оценки като изнесена присъда над кабинета „Орешарски”. Ние докрай останахме лоялни на кабинета с тезата си, че в рамките на 42-то НС няма възможност за реализирането на друга формула на управлението, освен програмен кабинет с премиер Орешарски. Пресконференцията на ДПС не предопредели, а ускори взимането на вярното решение – предсрочни избори”, обясни Местан.
ГЕРБ припомниха, че са готови за избори по всяко време, но в крайна сметка президентът решава датата. Цецка Цачева си пожела премиера в оставка веднага:
„Аз бих желала тази вечер г-н Орешарски да подаде оставка, за да не заседава утре Министерският съвет – той няма за какво да заседава. Кога ще бъдат предсрочните избори? След като президентът насрочи Консултативния съвет, зависи от това как политическите сили, участващи в него, и президентът ще решат изхода от дълбоката политическа криза, в която се намира в момента държавата. ГЕРБ е готова за избори по всяко време. По Конституция в такава безпрецедентна политическа криза, в каквато се намираме, инициативата е в държавния глава – той свика Консултативния съвет, там е мястото, където трябва да се даде отговор на въпросите, вълнуващи всички ни”.
Националистът Волен Сидеров за пръв път от деня на евроизборите, дойде на работа в парламента за обсъждането на петия вот на недоверие към кабинета и за пореден път беше с нова позиция. Този път даде заявка, че може и да подкрепи вота на недоверие.
„Избори на 20 юли незабавно. Не разбирам защо се уплашиха обаче Реформаторите, ГЕРБ, ББЦ – нали искаха всички оставка и избори? Ето, ние сме за избори на 20 юли. Ние искаме оставката на Орешарски, защото за тази една година той не доказа, че върши нещо полезно за страната”, заяви Сидеров.
Сега остава отворен въпросът кой първи ще подаде ръка за оставка – дали това ще направи премиерът до края на седмицата или във вторник ще настъпи обратното броене, когато президентът Росен Плевнелиев свиква КСНС по темата.