Журналистът Петко Бочаров почина на 97-годишна възраст.
Той е роден на 19 февруари 1919 г. в София. Баща му е софийският адвокат Димитър Бочаров, дядо му е участвал в легендарните битки на Шипка. Петко Бочаров искал да продължи семейната традиция след баща си. През 1938 г. завършва Американския колеж, а през 1945 г. – право в Софийския университет “Св. Климент Охридски”.
Съдбата на Петко Бочаров е странна и превратна и при една нелепа случайност, за да защити брат си, попада под ударите на закона и една година лежи в затвора в отделението за убийци, на които дава юридически консултации. След като излиза от затвора, три години е лишен от адвокатски права и се издържа като арматурист – от чирак стига до майстор 7-и разряд.
От 1952 година работи в Българската телеграфна агенция, първоначално като преводач от английски език, а впоследствие заема длъжността заместник-главен редактор. Там работи до пенсионирането си на 1 октомври 1983 г.
От 1981 г. той е редовен участник в предаването “Всяка неделя” на Кеворк Кеворкян, където работи до 1993 г. След 1990 г. пише и на вътрешнополитически теми. Има редовни рубрики по БНТ – в програмата “ТВ око”, в радио “Свободна Европа”, “Дойче веле”, във в. “Новинар”.
Именно в рубриката “ТВ око” на 23 февруари 1992 г. изрича култовите думите “Да, ама не”. Фразата му служи за заглавие, но в обърнат вариант, на книгата му, излязла от печат по повод на неговата 90-годишнина през 2009 г. – “Петко Бочаров на 90? Не, ама да! Юбилеен сборник коментари 1988-2009” (2009). Петко Бочаров е автор и на автобиографичните книги “Картини от три Българии” (2010) и “Лица и съдби от три Българии” (2010), на “Страсти и контрасти в три Българии” (2011), “Нашата Via Dolorosa” (2012), “Петко Бочаров на 95 през три Българии” (2014).
След напускането си от БТА, Петко Бочаров става журналист на свободна практика и през 2016 г. е най-възрастният действащ журналист в България. Определя себе си като човек, преживял три Българии.
На 20 май 2014 г. Петко Бочаров бе удостоен с наградата “Златен век” – печат на Симеон Велики, на Министерството на културата.
Петко Бочаров има един син от първата си съпруга, която умира през 1978 г.