Европейският съд за правата на човека постанови за пореден път държавата да плати компенсации на ОМО „Илинден“ и нейни членове, заради отказа на организацията да бъде регистрирана и забраната да провеждат митинги. Общо този път сумата, която беше присъдена като обезщетение по делата, е 30 000 евро.
В три отделни решения съдът в Страсбург днес откри нарушения на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи в казуса с ОМО „Илинден“.
Обезщетения по 12 000 евро се присъждат по две от делата – първото, заведено от името на самата ОМО „Илинден“, а другото от деветима нейни членове (включително председателят ѝ Йордан Иванов и заместникът му Иван Хаджиев). И по двете дела Европейският съд постановява, че е налице нарушаване на свободата на сдружаване.
Повод за тях са отказите на съдилищата в България да регистрират ОМО „Илинден“. Такива през годините са постановявани многократно (казусът е стигал и до Конституционния съд), като, освен констатации за проблеми в документите, необходими за регистрацията, съдът по правило посочва, че от целите на организацията може да се направи извод, че тя ще проповядва етническа омраза и създава заплаха за териториалната цялост на страната.
Относно последните откази за регистрация (на Благоевградския окръжен съд и Софийския апелативен съд), станали повод за тези дела в Страсбург, в решението на ЕСПЧ се заявява: „Отказът да се регистрира “Илинден” представлява “ограничение”, както на правото му на свобода на сдружаване, така и на неговите членове“. И продължава: „Не е необходимо да се изследва дали това ограничение е било “предписано от закона” или преследвало легитимна цел, защото дори и да се предположи, че е така, то не е “необходимо в едно демократично общество”.
След това в решението се посочва поради какви причини за съда в Страсбург това ограничение не се явява необходимо.
ЕСПЧ обяснява, че отказът на първата инстанция да регистрира ОМО „Илинден“, потвърден от Софийския апелативен съд, почива на две основания. Първото е рискът от напрежение в района, в който е основана „Илинден“, в случай на регистрация. Второто е правото на мнозинството от българите да не бъдат изложени на силните им възгледи, които смятат за обидни.
ЕСПЧ посочва, че и преди е установявал, че тези две причини са недостатъчни, за да оправдаят забраните за митингите на „Илинден“ и отказ да бъде регистрирана, и оттогава не е имало никакви развития, които биха могли да поставят под съмнение верността на тези констатации.
В решението пише още, че Софийският апелативен съд е основал изводите си за потенциалните рискове, произтичащи от регистрацията на “Илинден”, върху информация, получена от непосочени медийни източници. „По този начин той е лишил жалбоподателите от възможността да обсъждат достоверността на тази информация или нейното значение за обосноваността или несъгласието на искането за регистрация на „Илинден“. Съдът също така не е обяснил защо счита, че тази информация е правилна, а източниците ѝ – надеждни. Нито пък ясно е обяснил причините, поради които събития и ситуации, на които се позовава – включително етническото и религиозно напрежение в неназовани съседни страни и миграционната криза, засягаща Европа, са толкова тясно свързани с възприеманите рискове, произтичащи от регистрацията на Илинден“, се посочва в решението на съда в Страсбург.
Третото дело, свързано с ОМО „Илинден“, по което се произнесе днес ЕСПЧ, е на брата на председателя ѝ Йордан Иванов Кирил Иванов. По него съдът присъжда обезщетение от 6000 евро, като признава, че освен правото на сдружаване е погазено и правото на ефективно средство за защита. Повод за него е отказ на властите в Благоевград да разрешат митинг на „Илинден“.