Разходите за принудително събиране на здравни вноски от хора, които нямат средства да плащат, са приблизително равни на приходите за НАП. Т.е. ползата за бюджета от тези мерки на практика е нулева. Това става ясно от анализ на приходната агенция, цитиран от „Сега“.
За първото полугодие НАП е събрала около 50 млн. лв. осигуровки от хора, които на практика нямат никакви доходи, но законът ги принуждава да внасят за здраве. Хората, които не са осигурени по никакъв друг начин – от държавата, от работодател или като самоосигуряващи се, са длъжни да плащат 16.80 лв. на месец (8% от половината от 420 лв.).
Над 301 000 души са подали за 6 месеца повече от 407 500 декларации, с които обявяват, че започват да се осигуряват сами за здраве. Това означава, че част от тях са работили по няколко месеца и после пак са оставали без доходи и подават повече от една декларация.
1.8 млн. българи продължават да се водят здравно неосигурени, като поне 800 000 от тях са емигранти, които не използват родната здравна система. Предполага се, че повечето от останалите около 1 млн. души просто нямат средства да плащат. А за да бъдат накарани, трябва да се използват методите за принудително събиране. Анализът на НАП показва, че разходът за събирането на 1000 лв. здравни вноски от тях струва приблизително колкото прихода.
При обсъждането на здравната стратегия вече се чуха гласове, че трябва да се мисли как да се защитят правата на хората без доходи, тъй като няма логика държавата да осигурява безработни с право на обезщетение или пенсионери, които все пак имат някакъв доход, а да се очаква българи без никакви средства да внасят сами.