Както във всеки парламент, така и в състава на 42-я има депутати, които се “отличават” с мълчаливостта си – такива, които никога не са вземали думата и други, които искат да се изкажат при всеки удобен момент. Най-бъбривият депутат в състава на това НС се оказва социалистката Мая Манолова. Тя е пребивавала на парламентарната трибуна повече от 21 часа, става ясно от справка, предоставена от парламента. С час по-малко я догонва Йордан Цонев от ДПС.
С по близо 10 часа са Павел Шопов от “Атака” и Десислава Атанасова от ГЕРБ. Толкова има и Лютви Местан. Той единствен от партийните лидери се класира в челната петица на ораторите в 42-ото Народно събрание.
По 6 часа са говорили водачът на социалистите Сергей Станишев и на националистите Волен Сидеров. Бойко Борисов пък не е от приказливите – изказвал се е общо час и 19 минути
Според официалната статистика например за близо година Димитър Аврамов от “Атака” е говорил в пленарната зала 5 минути и 5 секунди.
Има обаче и народни представители, които за същото време изобщо не са припарили до нея – 7 от опозиционната ГЕРБ, петима от управляващата „Коалиция за България”, четирима от партньорската ДПС, по един от “Атака” и независимите.
Да компенсира “тишината” през изминалата година се зарича независимият Георги Марков. Други чистосърдечно си признават, че оставят думата на по-добрите и по-опитните, съобщава “Нова телевизия“.
Медията изчислява също, че от началото на мандата си досега парламентът ни е струвал 15 милиона лева.
От бюджета са заделени 11 132 713 лева за възнаграждения на депутатите, от които близо 9 милиона и половина са за заплати. В началото на тази година депутатите оставиха заплатите си незамразени и те вече са над 2500 лева. Отделно народните представители получават пари за участието си в комисии – малко над 1 700 000 лева. Това обаче все още не е всичко. Още около 4 милиона лева сме платили за представителни разходи на депутатите.
Според правилата всеки един депутат от общо 240 души в парламента има право на две трети от заплатата си за т. нар. представителни разходи. Тези пари обаче остават в техните парламентарни групи и се харчат за общи цели.