Новоназначеният шеф на военното разузнаване Йордан Бакалов може да се окаже, че не отговаря на условията за заемане на длъжността, вписани в приетия на първо четене от парламента в сряда проектозакон за службата.
Освен това новият закон влиза в противоречие със Закона за досиетата и, ако бъде приет в този му вид, ще създаде нови препятствия за предаването на всички архиви на службата към комисията на Евтим Костадинов.
Законът бе приет на първо четене след години дебат, но преди второто му четене вероятно ще бъде редактиран в най-чувствителните му точки.
Новият шеф на разузнаването не отговаря на закона
Военният министър Николай Ненчев назначи бившия депутат от СДС на поста часове преди законопроекта да мине през Народното събрание. Според него директорът на военното разузнаване и заместниците му
задължително трябва да имат 10 години стаж в сферата на националната сигурност или въоръжените сили, да имат достъп до секретна информация с ниво “Строго секретно”, да не членуват в политическа сила и да са с магистърска степен.
Бакалов дълги години следеше специалните служби от парламента. Той бе служебен вътрешен министър в кабинета на Георги Близнашки и замести на поста Веселин Иванов, който бе уволнен от военния министър Николай Ненчев.
Според БСП назначението му противоречи на поне на три пункта от закона.
Ангел Найденов от левицата коментира, че именно несъответствието с новия закон е причината да се бърза с назначението на Бакалов. Найденов призна ерудицията на Бакалов, но определи назначението му като политическо. Освен това не отговаря на записаното изискване за 10 години стаж в системата.
Атанас Мерджанов добави, че с прибързаното си действие Ненчев е принизил парламента и е унизил управляващото мнозинство.
От БСП заявиха по време на дебата в пленарна зала, че ще се противопоставят остро на промени между първо и второ четене, които да пригодят закона към назначението на Бакалов.
Освен това от БСП ще настояват в закона да отпадне възможността цивилен да оглавява службата.
Йордан Бакалов от своя страна коментира, че “няма притеснения”, че оглавява службата в навечерието на приемането на новия закон.
Бакалов готов да предаде архивите, но има нов проблем
Йордан Бакалов съобщи, че ще изпълни Закона за досиетата и ще предаде всички архиви на службата на Комисията по досиетата.
“В момента, в който министърът на отбраната пусне заповед за предаване, естествено, че ще го изпълня. За мен законът е над всичко. Хубав или лош, законът си е закон и затова трябва да се изпълнява”, посочи Бакалов.
Според приетия на първо четене проектозакон обаче архивът на службата, отнасящ се до връзките на чужди граждани с нея, не се предоставят на Комисията по досиетата. Освен това “не се допуска предоставяне на информация за източниците, методите, средствата и способите за добиване на разузнавателните сведения и данни за списъчния състав на службата и за лица, които сътрудничат или са сътрудничили, както и информация, която би застрашила националната сигурност или би могла да увреди или да създаде опасност от възникване на значителни вреди за служители, сътрудници или други лица, придобили тази информация”.
От Реформаторския блок обявиха, че ще внесат изрична промяна за предаването на архивите.
Военното разузнаване от години не изпълнява Закона за досиетата и не предава всичките си архиви.
Военният министър Николай Ненчев мотивира уволнението на предишния директор на службата Веселин Иванов с това, че двамата не са успели да постигнат консенсус по важни въпроси за работата на службата, “особено по кадровото й развитие, където 39 % от ръководния състав е назначен преди 1991 г.”.
Сред мотивите за освобождаването на Иванов е и нуждата от по-голяма оперативна съвместимост със службите на НАТО.
Попитан дали ще сменя кадри в службата, Йордан Бакалов заяви, че все още се запознава със ситуацията. Ще изчакате, ще разберете, допълни той.
Йордан Бакалов ще бъде вторият цивилен директор в историята на българското военно разузнаване.
Първият бе Веселин Иванов. Той бе назначен при първото правителство на ГЕРБ. Това стана възможно след указ на президента Росен Плевнелиев, според който длъжностите шеф и зам.-шеф на служба “Военна информация” вече не изискват висши офицерски звания.
Така се стигна до днешната ситуация, когато цивилното разузнаване е командвано от генерал, а военното – от цивилен.