Председателят на Софийския градски съд (СГС) Калоян Топалов изненадващо подаде оставка, научи Mediapool.
Той е изпратил писмо до Висшия съдебен съвет (ВСС), в което желае да бъде освободен от поста си до края на мандата на този състав на съвета, който изтича на 3 октомври.
Заедно с Топалов оставка е подала и ръководителката на едно от двете граждански отделения на съда Биляна Балинова. Двамата са посочили лични мотиви за решението си и напускат не само СГС, но и съдебната система въобще.
Засега шефът на СГС не е коментирал причините за решението си. По неофициална информация на Mediapool обаче той е обмислял да предприеме тази стъпка от известно време. Топалов бе избран за председател на градския съд през юни 2015 г. след отстраняването на скандалната му предшественичка Владимира Янева, която бе “опраскана” покрай разкритията за незаконни специални разузнавателни средства по разработката “Червей”.
Изборът му се възприе като изненадващ, тъй като кандидатурата му предварително бе подкрепена от малцинството във ВСС и председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов. Топалов обаче бе единственият желаещ да поеме “горещия” стол, овакантен от Янева и в крайна сметка получи назначението.
Още в първите месеци от мандата му той успя драстично да намали броя на разрешаваните от СГС специални разузнавателни средства. Преди това съдът бе станал емеблематичен с огромния обем секретни способи за разследване, които одобряваше на фона на нищожния брой откази.
Освен това Топалов демонстрира, че е съдия, който не се страхува открито да защитава позицията и институцията си. В края на 2015 г. той се включи в безпрецедентния съдийски протест пред Съдебната палата в София, с който магистратите настояха за продължаване на съдебната реформа.
Междувременно Топалов не се поколеба публично да зяви, че темите, разисквани от бившите съдийки Владимира Янева и Румяна Ченалова в скандалните записи, станали популярни като “Яневагейт”, не са тайна за никого. По-късно той коментира в интервю за Mediapool, че според него изнесените факти по този казус орговарят на истината.
Топалов последователно влезе и в конфликти с тогавашния премиерски съветник Яне Янев, както и с главния прокурор Сотир Цацаров. В случая с Янев поводът бе слабата оценка на съпругата му Галя, която тя бе получила на тестовете за съдебни помощници в СГС, разпоредени от Топалов. Заради това в крайна сметка тя бе принудена да напусне, а Янев предприе серия от клеветнически атаки срещу Топалов.
Проблемите между шефа на СГС и главния прокурор пък започнаха през 2016 г., когато Цацаров сезира ВСС за десетки забавени дела от съдии в градския съд. Той специално обръщаше внимание тогава, че мотивите по четири дела били забавени с над 8 години.
Два дни след това Топалов уличи главния прокурор в тиражиране на лъжи, които уронват престижа на съдебната власт. Оказа се, че прокуратурата е изпратила подвеждаща информация до ВСС. Две от цитираните от Цацаров дела били решени в рамките на няколко месеца, едно е прекратено поради смърт на подсъдимия, а четвъртото се е забавило заради дисциплинарното уволнение на съдията.
Последва писмо до Топалов от градския прокурор на София Емилия Русинова. В него тя обяснява, че справката за забавените дела е изготвена от данните в информационната система на прокуратурата. Прокурор Русинова изрично отбелязва, че данните в тази система били съпоставяни с публикуваното на сайтовете на Софийските градски и апелативен съд. Едновременно с това тя се извинява за поднесената некоректно информация, но само за едно от четирите дела. На свой ред Топалов отговори, че в информационните масиви на прокуратурата цари хаос.
Случаят завърши с отказ на ВСС да порицае Цацаров за разпространените от кабинета му неверни данни, като вместо това съветът удовлетвори волята на главния прокурор и разпореди проверка на СГС, като към нея прибави и Софийския районен съд (СРС). Това отприщи нови съдийски протести, които в крайна сметка приключиха с оставката на председателя на СРС Методи Лалов.
Топалов междувременно не скри, че между ВСС и ръководството на градския съд има напрежение, заявявайки, че част от кадровиците на Темида целят възстановяване на бившите корупционни канали в СГС, пресечени след неговото встъпване в длъжност.
“Не съм подложен на неформално давление (от членове на ВСС – бел.ред.), защото е ясно, че ръководството на СГС не се поддава на такова, но пък за сметка на това – на квази формално наблюдение по всякакъв начин. Когато не успяват да ни намерят обективни пречки, накрая ще ни спретнат нещо”, коментира Топалов в средата на декември м.г.
Запитан каква е целта на проверките той отговори: “Целта е връщане на старото положение. Аз с друга цел не мога да си обясня, защото когато един съд работи, когато са пресечени всички официални външни канали за корупция в СГС, много хора са недоволни от това нещо, защото това е било една схема на работа, която е продължавала с години и много хора са се облагодетелствали.”
В отговор на въпрос дали подозира, че част от ВСС имат интереси към правораздаването в градския съд, той каза: “Аз не подозирам. Просто правя тълкувание на фактите. Фактите са такива. Ние сме проверявани, въпреки че си вършим работата, и ни се търси цаката. Ако не ни намерят цаката, може би ще се опитат да ни я създадат.”
В началото на април т.г. Калоян Топалов влезе в нов сблъсък с главния прокурор, след като му изпрати доклад със стотици нарушения, свързани с искането и разрешаването на СРС-та. Проверката в СГС бе установила над 50 дела само през 2015 г., по които са поискани подслушване или следене на дипломати “в нарушение на Виенската конвенция за дипломатическите отношения и Виенската конвенция за консулските отношения”.
Така, на практика бе потвърден един от епизодите от скандала “Яневагейт”, в който осъдената на две инстанции за незаконни СРС-та бивша шефка на съда Владимира Янева признаваше пред Ченалова, че е разписвала разрешения за проследяване спрямо посолства.
Два месеца по-късно, кабинетът на Топалов разпространи отворено писмо, в което призоваваше Цацаров да спре да провокира с поведението си инсинуации и откровени лъжи от медиите “бухалки”. Повод за позицията на съдията бе образуваната от антикорупционното звено в Софийската градска прокуратура (СГП) проверка по доклада за нарушения със СРС-та в СГС.
Предисторията на писмото бе, че след около едномесечно затишие по темата в края на май на заседание на Съдийската колегия на ВСС стана ясно, че Цацаров е пратил писмо до съвета, в което се оплаква, че ръководството на градския съд възпрепятствало проверката по доклада. Твърдение, което само по себе си, звучеше абсурдно при положение, че лично Топалов прати доклада в прокуратурата с молба да бъде проверен.
Обсъждането на писмото на Цацаров във ВСС обаче даде достатъчно “храна” на медиите около депутата от ДПС Делян Пеевски за поредни атаки срещу Топалов, който в миналото неведнъж бе определян от тях като участник в сценарий за превземането на съдебната власт.
В този случай срещу председателя на СГС се появиха медийни обвинения, че всъщност не целял реална проверка, а само “медийна изява”, че докладът за СРС-тата бил израз на реваншизъм към старото ръководство на съда, както и дори, че с огласяването на заключенията е извършил престъпление, разкривайки класифицирана информация.
За последно Калоян Топалов влезе във фокуса на медиите с коментар за спорните кариерни бонуси, които управляващите предвидиха за членовете на ВСС с поправки в Закона за съдебната власт. По този повод шефът на СГС заяви в края на юли, че “в Софийския градски съд се работи, а една не малка част от лицата, които получават кариерните бонуси, не са свикнали с работа”.
“Когато един съд е мишена, и то на държавата, всичко е възможно. Отнемането на важните за всички (политици) дела от Софийския градски съд показва, че съдът си върши работата. Промените са факт, да видим органите, които имат правомощия, как ще реагират”, каза още Топалов във връзка с решението на парламента да прехвърли всички дела за корупция по виските етажи на властта от СГС в Специализирания наказателен съд чрез поправка в Наказателно-процесуалния кодекс.