Дебатът за избор на председател на Върховния касационен съд започна с отправяне на тежки обвинения за противодържавно поведение и с отказ да се изпълнят основни препоръки на Европейската комисия. Кандидати за високата позиция са заместник-председателят на ВКС Павлина Панова и съдията във Върховния административен съд Лозан Панов.
Висшият съдебен съвет ще вземе ключовото решение на фона на критичния доклад на Брюксел. В политическия документ кадровиците на Темида са посочени като основен виновник за буксуващата съдебна реформа. Една от критиките на Брюксел бе за използването на електронната система за гласуване, с която ще бъде избран председателя на върховния съд.
Брюксел отбелязва, че системата позволява двойно гласуване, че не са разсеяни съмненията около нейната сигурност, а и че членовете на ВСС могат да се следят един друг как гласуват.
Членът на ВСС Юлия Ковачева взе думата в самото начало началото на заседанието и призова колегите си да премислят дали все пак да не изпълнят препоръките на ЕК и да гласуват с бюлетини.
Шефът на Етичната комисия на съвета Ясен Тодоров видя в нейното изказване провокация. Тодоров е сред най-ревностните защитници на електронната система. Той дори организира тестове пред граждани и журналисти, които обаче не убедиха никой в нищо. По време на тестовете стана ясно, че членовете на ВСС могат да се следят едни други как гласуват.
На фона на спокойното предложение на Юлия Ковачева, Ясен Тодоров каза, че “не може да разбере защо се внася напрежение” в процедурата за избор на шеф на ВКС. Той директно заяви, че сред членовете на ВСС има такива, които работят против интересите на съвета, а и против интересите на България. Ясен Тодоров уточни, че тези членове на ВСС гласували “за” по повече от веднъж, за да дискредитират електронната система. Поради това и проблемът е влязъл в доклада на Брюксел. Тодоров каза, че някои медии са манипулирали темата с електронната система.
В крайна сметка Тодоров каза, че не знае кои са тези членове, работещи срещу интересите на държавата, защото електронната система нямала памет и не се знае кой как гласува.
ВСС отхвърли предложението изборът на шеф на ВКС да се проведе с бюлетини. Общо 16 членове на ВСС гласуваха “против” бюлетините, сред които главният прокурор Сотир Цацаров и председателят на Върховния административен съд Георги Колев.
Процедурата за избор
За да бъде избран един от двамата кандидати, той трябва да събере подкрепата на 2/3 от членовете на ВСС или поне 17 гласа. Това условие провали първата процедура за назначаване на наследник на проф. Лазар Груев, когато номинирани бяха двете му заместнички Павлина Панова и Таня Райковска, временно изпълняваща функциите на председател.
Мандатът на председателя на ВКС е 7-годишен, като той става член на съдебния съвет по право. Шефът на ВКС е известен като един от тримата големи в съдебната власт заедно с тези на главния прокурор и председателя на ВАС.
Последният шеф на ВКС проф. Груев оваканти мястото през есента на миналата година. Той бе избран на 9 ноември 2007 г. и назначен с указ на тогавашния президент Георги Първанов три дни по-късно.
Настоящият държавен глава Росен Плевнелиев бе призован преди три дни от няколко медии и неправителствени организации да коментира какви критерии трябва да бъдат спазени при гласуването за шеф на ВКС, за да бъде то легитимно и прозрачно, но отговори не последваха. Той бе призован и да присъства на самия избор, но отказа, за да не се изтълкувало това като натиск над съдебната власт.
По време на изслушването на Павлина Панова и Лозан Панов и гласуването след това ще отсъства и председателстващият заседанията на ВСС правосъден министър Христо Иванов, който ще участва в неформалното заседание на Съвета по правосъдие и вътрешни работи в Рига.
В седмиците преди избора десетки съдии от различни съдилища декларираха подкрепата си за Павлина Панова, която освен зам.-председател на ВКС, ръководи и Наказателната колегия в съда. Подкрепа за нейната кандидатура бе изразена и от най-голямата съсловна организация в съдебната система – Съюзът на съдиите в България.